Георги Първанов: "Избори до дупка" не е моята философия  

 . Георги Първанов е президент на България в периода 2002 – 2012 г. Лидер е на партия АБВ, която бе част от управляващата коалиция, но я напусна, оттегляйки и своя вицепремиер Ивайло Калфин.
 
. Роден е на 28 юни 1957 г. в с. Сирищник, Пернишка област.

. Завършил е история в СУ „Св. Климент Охридски”, има докторска дисертация.

. Депутат 3 мандата - в 37-ото, 38-ото и 39-ото НС.

. От 1996 до 2001 г. е председател на БСП. В началото на 2014 г. бе изключен от партията.

. Женен, с двама синове.
 



- Господин президент, с авторитета и познанията ви на държавен глава и върховен главнокомандващ с два реализирани мандата, мислите ли, че е прав наследилият ви на поста Росен Плевнелиев, като казва, че евентуалното разпадане на ЕС означава война. Това ли да очакваме след гласуването брекзит в Англия и оставката на премиера Дейвид Камерън?
 
- Военно напрежение идва по много други линии. Тук заплахите засега са от друга посока. Първо, излизането на Великобритания ще направи Европа още по-слаба след ударите, които претърпя в резултат на икономическата криза, бежанския поток, терора. Сега и това наистина би засилило центробежните сили. Ще се засили активността на крайните десни формирования. И тъкмо заради това е нужна лидерска позиция на европейските държавници, смела позиция в противовес на досегашния бюрократичен подход. За съжаление, дори първите реакции на хората от европейските институции ми звучат бюрократично, по брюкселски, в лошия смисъл на думата. Сякаш не разбират, че става дума за едно политическо земетресение от 8-а степен по Рихтер.
 
- А как оценявате опита България да бъде въвлечена чрез натовска флотилия в Черно море в открито противопоставяне на Русия?
 
- Това е много опасна тенденция. Първо, за България, която би трябвало да отстоява, бидейки лоялен член на ЕС, правото си на специфична позиция в отношенията с Русия. Второ, аз съм бил човекът, който навремето участваше в преговорите за разполагането на полигони за съвместно обучение с НАТО - но това беше един минимален състав. Засилването на военния състав, на инфраструктурата, включително и особено в Черноморието, вече нагнетява много тежко напрежение и ние трябва да се противопоставим на това. Още повече че по този начин легитимираме и агресивната политика на Турция в района на Черноморието. Затова ние, от АБВ, категорично настояваме да се приеме парламентарна декларация. Защото тя тежи, а не изявленията на един или друг, с която да кажем, че българската територия не бива да се използва за враждебни действия срещу нашите съседи, включително и Русия.
 
- Възможно ли е тази тема да бъде поставяна на дневен ред без поне предварителни разговори с президента Плевнелиев, с военния министър Николай Ненчев или с външния – Даниел Митов. Възможна ли е хипотезата те да не са били информирани?
 
- Не, не. Това не мога да го повярвам. Напротив, ясно е, че такива разговори се водят от дълго време. Ясно е, че и президентът Плевнелиев, и двамата министри са съпричастни към усилията за тези нови военни формирования. Сега се опитват да го подведат под знаменателя на НАТО на предстоящата среща на най-високо равнище. Но какъвто и да е образът, по същество това са провокативни действия, които не носят нищо добро на България.
 
- Дали това не беше опит за тестване устойчивостта на българската политическа система и класа и кой би имал интерес от подобна провокация?
 
- Ако някой си прави подобни експерименти, то трябва да получи заслужен урок. Това е игра с огъня. И освен външния фактор, а външни фактори, уви, дал господ, които са заинтересовани от напрежение в региона, за съжаление, има и в българското общество такива гласове, макар и епизодични. Някои хора, които не са успели да проведат своята битка срещу СССР и съветската идея, сега са се събудили и са решили да бъдат русофоби. Това звучи нелепо не само от гледна точка на традицията, но и от гледната точка на сегашната ситуация.
 
- Доколко е възможно да ни тества Турция на Ердоган, който е в неприкрит конфликт с Путин, и свързано ли е това с отказа по договореностите за реадмисия на бежанци, както и с насочването на тези потоци към нашата гранична ограда?
 
- Аз много се надявам, че Европа ще проведе докрай преговорите си с Турция, защото бежанският проблем не е само проблем на България. Това е европейски въпрос. Но не бих искал да се допуска търгуване на турската позиция по бежанската криза с други въпроси. Например с визите или с връщането на бежанците. Трябва да се спазват правилата. Те важат и за европейците, и за турските държавници.
 
- Адекватна ли беше реакцията на премиера Бойко Борисов, като пожарникар или като яхтсмен действа той и защо няма да го подкрепите за президент?
 
- Ако премиерът Борисов беше последователен в своята позиция по тази тема, той трябваше да уволни незабавно двамата министри, които създадоха проблемите с т.нар. флотилия. Що се отнася до изборите за държавен глава, на тези избори ние ще водим много яростна полемика по модела "ГЕРБ" в президентската институция. Ние имаме свой модел на политика, на поведение. Ще бъдем носители на категорична линия на алтернативност по отношение на ГЕРБ на тези избори.
 
- АБВ отвори много широко ветрилото в диалога за реализирането на следващия президентски мандат. Какво ви свързва с Патриотите, с БЗНС, с „Гергьовден“, възможни ли са общи опозиционни действия за предизвикването на предсрочни парламентарни избори?
                     
- Засега ние имаме добър диалог с много от споменатите формации. Надявам се с някои от тях да бъдем част от едно широко обединение на президентските избори и в стратегически план - на бъдещи парламентарни избори. Що се отнася до бъдещи парламентарни избори обаче, аз мисля, че разумният подход е да се докажем през есента с едно успешно и победоносно представяне на президентските избори. И тогава на базата на променения народен вот да искаме и предсрочни парламентарни избори. Не приемам подхода всеки ден да се иска оставката на някой министър и да се повтаря по всеки повод искането за предсрочни избори, вместо да се търсят и разумни варианти. Защото "избори до дупка" не е моята философия.
 
- Къде е БСП в позиционирането преди вота за „Дондуков“ 2, възможно ли е да сте заедно и как. А за нов кабинет?
 
- Не мога да гадая какъв би бил резултатът от вътрешното допитване в БСП. Всяко разсъждение в този момент по-скоро би объркало потенциалните разговори. Отворени сме за диалог - категорично без предварителни условия, с възможност да потърсим не просто равно отдалечена или равно приближена по-скоро кандидатура, но и кандидатура, която да е силна със своите качества. Човек, който би бил добър президент. Защото не е важно да имаме избираема личност, а и да имаме добър президент след това.
 
- Вие лично многократно сте заявявали, че предпочитате да сте кандидат, ако формулата е „президентска република“, но ако все пак се наложи да влезете в надпреварата, това означава ли минаване през санкция и произнасяне на Конституционния съд по допустимостта ви до трети мандат?
 
- Не мога да давам задачи на Конституционния съд, още повече че парламентарната група на АБВ няма бройката, необходима за сезиране на КС. Дебатът от последните дни според мен дава отговор на този въпрос, но все пак в един момент, може би не в изборна обстановка, КС трябва да даде своето тълкувание, за да няма спекулации.
 
- Не мислите ли, че всъщност забавянето на кандидатурите за президент е предопределено от ситуацията, в която се цели балотаж, на който ще видим ГЕРБ и компания срещу всички останали?
 
- По всяка вероятност балотаж ще има, защото се очертават немалко, и то една част от тях силни, кандидатури. Второ, допускам, че може да се случи това, което стана през 2001 г. - с различни играчи на политическия терен да има обединение срещу кандидата на ГЕРБ.
 
- Кой се страхува от референдумите - на Слави Трифонов, на Марешки, объркват ли те някаква политическа аритметика?
 
- Във всеки случай не е АБВ и не съм аз. Аз бях първият, който преди 10 години постави въпроса за пряката демокрация. Групата на АБВ беше най-активна, когато се постави въпросът за сваляне границата за легитимност на подписката, за легитимност на резултатите. Т.е. за нас пряката демокрация е бъдещето в развитието на българската политика. Плашат се по-скоро големите формации, тези, които имат механизмите да постигат добри изборни резултати.
 
- Успех ли е за България, че арбитражът за АЕЦ „Белене“ ни осъди на „едва“ 550 млн. евро. Каква ще е съдбата на площадката, на реактора и на целия проект според вас?
 
- Понеже питате за осъдителния акт, това наистина е все едно да очакваш доживотна присъда и да се радваш на 20 години затвор. Извинявам се за черния хумор, никоя присъда не може да ни радва. По-важно е дали ние сме готови да започнем незабавно разговори във всички посоки - и в Брюксел, и в Москва, и в други столици и с други субекти, за да използваме наличието на един ядрен реактор с възможност за втори и да си строим нова централа. Защото тезата, че не ни трябва, защото сега има достатъчно произвеждана електрическа енергия, е нелепа. Ако мислим перспективно, след 20 години ние ще имаме дефицит и тогава ще купуваме от съседите. Затова стратегическото, държавническото мислене предполага да строим веднага, вместо да разнасяме реактора от Иран до Виетнам.