V Д-p Константин Тренчев е роден на 8 февруари 1955 г. в Стара Загора. Той е профсъюзен деятел и общественик. Преди 1989 г. заедно с още няколко дисиденти развива дейност в Независимото дружество за защита правата на човека. Той е инициатор и основател на първия опозиционен синдикат в България – КТ „Подкрепа“.
V Един от основателите е на СДС. В периода 1990 – 1991 г. става член на Националния координационен съвет на СДС. През 2005 г. е награден с орден „Стара планина“ – първа степен, по случай 50-годишния му юбилей и за заслугите му в обществения живот.
V Завършил е медицина в София и преподава във ВМИ – Стара Загора. Има поредица от патентовани научни разработки.
- Д-р Тренчев, житейският ви път тръгва от Стара Загора. Какво беше детството ви там, какви бяха родителите ви, как ви възпитаваха, оттам ли дойде бунтарският ви дух?
- Ние не сме старозагорци. Там са работили и там са се запознали майка ми Йовка и баща ми Димитър. Баща ми е лекар хирург, шеф на хирургическо отделение. Пенсионира се като шеф на окръжна болница. Майка ми – лаборантка в онкодиспансера, в радиологията. Имал съм едно много добро детство, доколкото можеха двама души, принадлежащи към интелигенцията, а не към работническата класа или трудовите селяни, да го осигурят на едно дете. Едно дете съм. Слава богу, не са ми се месили какво уча, какво не уча. Затова и винаги бях пълен отличник. Ако ми се бяха месили, съдбата ми щеше да е друга. Просто не обичам да ме командват. Бях много палав.
- Кога започна да ви блъска животът?
- Големите проблеми започнаха в гимназията, тъй като аз заминах за Алжир. 1968 г. баща ми беше лекар и шеф на болница там. Идеята беше да науча френски. Имаше няколко останали френски колежа в Алжир. Там за първи път се докоснах до демокрацията, ако въобще има такова нещо. За мен тя се изразяваше в това, че можеш примерно да пушиш в двора на училището. Нямаше корекоми, всичко можеше да си купиш, ако има с какво. След като се върнах, постъпих във Френската гимназия. Тогава бяха истински езикови гимназии, сега е някаква свинщина. Още по време на първата бригада четирима ни изключиха заради пиене и пушене. Не че толкова се съпротивлявах на системата. Беше израз по-скоро на това, че съм голям. Това обаче доста ме настрои срещу режима. И по време на следването си имах възможност да сравнявам каква държава съм видял, макар и бледо подобие на Франция, и каква държава има тук. Най-вече липсата на свободи – че трябва да внимаваш какво говориш, че не можеш да ходиш където си искаш, вечерен час и какви ли не други тъпотии.
- Това, че сте от лекарско семейство, ли ви насочи към медицината?
- Да, в голяма степен. Но конфронтационна линия се породи и в професионално отношение. Тъй като ползвах свободно френски и донякъде английски, предпочитах да се подготвям от западни източници. Това правеше впечатление на професорите. Затова имах от горе до долу шестици. Но аз покрай нашите съм близо до медицината от дете. Учейки медицина, си давах сметка каква медицина има в България, защото съм асистирал на баща ми при операции още в 8. клас. Ходил съм с тях по дежурства. И бях видял каква медицина има по света. Четях какви постижения са направени. Задавах си въпроси защо е това разминаване. Обяснявах си, че комунистическият режим в България е виновен за това. Търсехме информация и през радиостанциите на български. Още в Алжир прекрасно се чуваха „Свободна Европа“, Би Би Си. Дотам заглушаването не стигаше.
- Как се стигна до реалното ви дисидентство?
- Аз се изградих като противник на режима не защото са убили баба ми или дядо ми или защото са ни взели фабриката, каквато не сме имали, а защото съзнателно виждах разликата в двете системи. Е, тогава от Запада виждах предимно фасадата, а сега го познавам прекрасно. Бил съм в 54 държави. Това, което си мислехме, и това, което се оказа – разликата е доста голяма.
- Защо попаднахте зад решетките?
- Прикрит противник на режима бях още от 70-те години. Давах си сметка с каква сила си имам работа. Стигнах до решението открито да се противопоставя едва 1988 г. Тогава се създаде Независимото дружество за защита правата на човека. На 8 октомври, помня датата, защото тогава предадох на мой приятел, който вече беше член, молбата си със снимка. Той пък предаде документите на Шийла Бидман, която беше секретар в американското посолство. След това отидох и прегледах поета Петър Манолов, който гладуваше. Заедно с него решихме да създадем още една организация, в която да няма политически затворници, защото основна теза на комунистическия режим беше, че Независимото дружество е група от хора, които са съдени и едва ли не са с криминално минало. А ставаше дума за политически затворници. Особено Илия Минев е легенда. Той е лежал повече от Нелсън Мандела – 33 години. Той просто е светец. Така създадохме паралелна организация, за да няма такъв аргумент срещу нас. Огласихме я на рождения ми ден – 8 февруари.
- Какъв беше конкретният повод да ви задържат?
- На 6 май 1989 г. решихме да направим сбирка на Независимото дружество и „Подкрепа“ в Димитровград. Полицията ни разгони. Бях отишъл с рейса. На връщане ме качиха братята Ферхат и Ибрахим Куруджу. Те бяха от казанлъшкото село Долно Изворово. Поканиха ме у тях, защото баща им – бай Рамадан, много искал да ме види, а беше и Шекербайрам. Бях в отпуск по болест заради инфаркт, нямаше проблем. Старият турчин ме пита като учен и доктор какво трябва да се направи. Казах му, че в Париж се задава конференция по човешките права. Аз съм канен, не знам дали ще ме пуснат, както не ме и пуснаха, разбира се, та предложих да направим щафетна гладна стачка. Те – от малцинството, а и ние в „Подкрепа“ - бяхме вече повече от 20 души. Така щеше да се повдигне въпросът за погазените права и сменяните имена на тези хора. Разчитахме да се вдигне шум през чуждите радиостанции. Така и стана. На 10 май написах декларацията и турците се тръшнаха да гладуват. Започна вълна от присъединяване. Пет дни по-късно ДС отиват при бай Рамадан и му казват, че има два варианта. Или Белене, или ето ви паспортите, по 20 долара и да ви няма – към Австрия. Събират бохчите, качват ги на влака и до Драгоман са конвоирани. Те обаче слизат в Белград. Отиват в турското посолство и Тургут Йозал им праща личния си самолет. На летище „Ататюрк“ в Истанбул ги посрещат 30-40 хиляди души. Това е началото на Великата екскурзия (насилственото изселване от лятото на 1989 г. - бел.ред.). Това са първите турци, изхвърлени от България, и то не в посока Турция. Гладната стачката се разрасна. Включиха се и други турци, необвързани с нас, от Делиормана. ДС започнаха да звънят на нашите телефони, радиостанциите ги тръбяха. Можеха и да ги спрат, но така нямаше да знаят какво се говори. Хората пък ни докладваха за убийства: „Убиха Осман, убиха тоя, убиха оня…“. И ние започнахме да пишем в тефтера. На 21 май при мен дойде Антон Запрянов, член на Независимото дружество, член на "Подкрепа", политически затворник, защото като войниче искал да бяга в Гърция. Дали му 10 години. Сравнихме имената на жертвите.
- Защо ви беше това?
- Решихме да отидем и да кажем какво се случва в някое посолство. Запалихме колата на баща ми и избягахме на ДС. Така до Белово, от там - с влак. Отидохме в английското, във френското, а после и в американското посолство. ДС вече ни бяха прихванали. Тръгнахме обратно към Белово. Като се качихме на колата, някъде към Пазарджик ни арестуваха. Оттам - на "Развигор" 1. Това беше политически арест - чак до септември. След това ни прехвърлиха в Централния софийски затвор.
- Присъда имаше ли?
- Никаква присъда нямаше. Ние нямаме дори обвинителен акт. Имаше разследване от Седми отряд, Седмо отделение. После смениха мярката за неотклонение от "задържане под стража" на "парична гаранция" от 100 лева. Зачакахме. Като не дойде обвинителен акт, дойде бележка, че поради отпадане на чл. 273, по който ни разследваха за антидържавна агитация и пропаганда, ни връщат 100-те лева. И сега имаме пълното право да осъдим държавата, че ни е държала вътре. Не ми се занимава. След това започнаха промените.
- Къде ви завари 10 ноември, как беше учреден СДС?
- Радиостанциите гърмяха за нашето задържане и освобождаване. ДС вече не смееше да действа, както си знаеше. Ние наперихме гребена. Започнахме да комуникираме с другите независими организации - клубовете за гласност, "Екогласност", макар че те бяха доста по-сдържани. Ние бяхме най-радикални и донякъде религиозният комитет на Христофор Събев. Стигнали бяхме до убеждението, че е най-добре тези неформални организации да направим едно обединение, за да може, ако има репресии спрямо едни, всички да се обявят в тяхна защита. По време на екофорума, на 26 октомври, пред "Кристал" стана опит за малка демонстрация. Тогава не успях да дойда, но участвах на 3 ноември в похода от "Св. Александър Невски" до Народното събрание. Бяхме 100-200 души. Тогава жена ми Кояна напусна България, защото и аз, и тя бяхме под много тежък натиск да напуснем страната. Явно режимът беше решил, че вместо да вкарва в затвори т.нар. дисиденти, е по-добре да ги маха в чужбина и да не се занимава с тях. И тя замина, защото три държави ни бяха дали политическо убежище - САЩ, Франция и Германия. Тя вече 30 години е в Америка и изкарва доста повече от 100 000 долара годишно. И визи имахме. Бях решил и аз някъде по Нова година да хващам пътя. Той пък взе че Тато падна на 10-и. Тогава си бях в Стара Загора. В 17 и нещо чух по "Свободна Европа", че на пленум са свалили Тодор Живков. Тръгнах веднага за София. Започнахме да се събираме в Института по социология. Тогава се реши да се създаде СДС. На 18 ноември беше големият митинг. На 10 не е имало нищо, както твърди Плевнелиев. Говорих пети. Създаването на СДС се обяви на 7 декември.
- Как се стигна да името Съюз на демократичните сили?
- Много имена се търкаляха. СДС се реши в един апартамент до румънското посолство. Мисля, че беше на Иван Неврокопски от БЗНС. И да е имало някаква намеса на ДС, то е било през някой от учредителите. Радикалдемократи, Демократическа партия, социалдемократи се появиха по-късно.
- Как се решиха символите - двата пръста "Виктория" и лъвчето?
- Двата пръста са знак на Чърчил. Не знам кой го каза. Помня, че в този апартамент се пуснаха няколко имена за обсъждане. Спряхме се на СДС. Лъвчето се появи по-късно, вече на Кръглата маса, когато се постави въпросът да има избори, да има символ, знаме и цвят. Още Желю Желев не беше обявил СДС в хотел "Радисън", се появи някакъв дълъг човек - Жорж Ганчев. Той няма нищо общо със СДС. Не е ясно откъде цъфна и почна да ни дава акъл как трябва да направим касетки с песни и по тоя начин да се рекламираме.
- Помним ви с камуфлажната униформа от митингите, що за знак беше тя?
- Камуфлажът беше вече през 1997 г. Беше много студено. А тия камуфлажни униформи са много добре ватирани. Оттогава тръгна, че ходя с бронежилетка. Не е вярно. Както и че аз съм запалил Партийния дом.
- Кой го запали?
- На Кръглата маса се реши да има избори. Те се състояха и ги загубихме несправедливо. След това се доказа, че е имало 550 000 фантомни гласа. Аз обявих от един балкон на НДК, че са искали да ни мачкат с танкове между първия и втория тур. Ние още в края на януари знаехме за касетата на Евгений Михайлов, където Петър Младенов казва "танковете да дойдат". Гледахме я първо в един апартамент в Плевен. Аз, Желю Желев и Петко Симеонов бяхме там за митинг. Много настоявах да се излъчи преди изборите, но другите така и не се решаваха. Бях в Полша при "Солидарност" и там казах за касетата. Вестниците писаха. Това принуди студентите да започнат стачка и да искат оставката на Младенов. След това се създаде палатковият лагер и Градът на истината. И на 26 август 1990 г. стана запалването на Партийния дом. Отидох да разубеждавам Пламен Станчев да не се самозапали. Всеки ден ходех. Вярно, плюх ги много яко комунистите, но нищо не съм палил. Имаше дело. 39 души бяхме обвинени. Аз най-много, защото бях най-известен. Някои избягаха в чужбина, други измряха. Останахме аз и един доктор от "Пирогов". Цялата работа е - запалиха си го те Партийния дом.
- Казахте за зимата на 1996-1997 г., това е Жан Виденов. Имаше ли действително куфарчета и приватизационни грабежи?
- Жан Виденов го познавам, доколкото бях длъжен да се срещам с министър-председателя. Нямам сведения той да е крал нещо. Беше много дървен човек, труден за комуникация. Ходили сме със западни колеги. Той гледа в земята, говори. Знаеше добре английски. Край него обаче имаше хора, които сигурно са крали с ръце, с крака.
- А при Иван Костов?
- Той положи началото на всичко в тая държава. Кой приватизира икономиката? Комунистите и ДС. Аз не знам защо се питат хората Иван Костов с кого е. Че характерът му е особен, това е безспорно. Аз съм първият човек и "Подкрепа" е първата организация, която още през 1991 г. каза, че Иван Костов ще разсипе СДС. Че този човек никакъв министър не трябва да бъде, в никакво правителство. Това беше и конфронтацията ни и с Филип Димитров, и с правителството на СДС - заради Иван Костов, Димитър Луджев и Пушкаров. Те бяха министри. В СДС ни трябваха експерти. Венци Димитров - Коня домъкна Костов като икономически експерт. Иван първата работа, която е питал, е колко му е хонорарът. Какъв хонорар бе, човек? Ние бяхме събрани от кол и въже. Идеалисти. И понеже хонорар нямаше, Костов отиде експерт на КНСБ. КНСБ бяха от другата страна на масата. До Луканов. Това е Костов. Чувал съм за куфарчета. До нас не са стигнали. Но голяма част от тези куфарчета бяха изядени и изпити и срещу тях нищо не направиха. Сега наблюдавам ново преразпределение, нещо взеха да си бъркат в паничките. Някои решиха, че им е малко и се опитват да бъркат в паничките на другия боклук. И според мен тая работа ще свърши със стрелба. Иван има достойни последователи в разпада на дясното. Става дума за левия произход на десните политици. Хора от СДС след това станаха депутати от БСП.
- Девет мандата бяхте лидер на "Подкрепа", съдба ли е това?
- Аз съм си човек на науката, имах блестяща медицинска кариера. Никога не съм имал проблем с професионалната реализация. Просто не обичах онзи режим. Обявих се срещу него и тъй като много хора ме последваха, чувствах, че не мога да ги изоставя. И така цели 26 години. Но разбрах, че политиката носи само негативни емоции. Всеки ден си принуден да общуваш с изпечени измамници. От огромния ми личен опит знам, че 98 процента от хората, които са в политиката, със зъби и нокти са се домогвали до позиция, за да направят пари. Разберете, тези хора нищо друго не ги интересува. Затова те са без морал и чест, без достойнство. Общуването с тях опустошава. След царя разбрах, че нищо не може да се промени в тази държава.
- Затова ли избягахте в науката?
- Да, за да си доставя малко положителни емоции. Имам разработки и патенти. Имам машина, с която паля водата. Купуват я руснаци и китайци.
