Правнукът на Райна Княгиня: Къщата на прабаба ми в София се руши

Здравчо Здравчев е правнук на именитата българка Райна Княгиня, ушила знамето за Априлското въстание със знаменитото послание: „Свобода или смърт”. Той е основател и на родовия комитет „Райна Княгиня” в Панагюрище. Здравчев е и председател на сдружение „Стари възрожденски потомнически родове”.

-    Г-н Здравчев, какво е за вас 3-ти март?

-    3-ти март е денят на лелеяната свобода, която се предхожда от един много дълъг 100-годишен процес от борби. Като се започне от една от най-важните победи – победата за Българската екзархия (на 28 февруари 1870 г.) до победата за българската държавност, която се отвоюва на 3-и март. Датата 3-ти март е апотеоза на една борба, която за съжаление не свършва на тази дата. Но тя е паметна, защото се определят границите на нашата родина. За жалост само за част от българската нация. На този ден е поставено началото на третата българска държава.

-    Като правнук на Райна Княгиня как почитате този празник?

-    За нас, за цялото ни семейство, за всичките потомци на  участниците в Априлското въстание това е светла дата. 3-ти март е само следствието на въстанието, на този подвиг. То е крайният политически резултат. Не бива да се забравя, че идеята за трети март е издигната от великия Георги Сава Раковски: „Свободна и независима България!”.

-    Какво е усещането да сте наследници на икона като Райна Княгиня?

-    Аз и моят братовчед, всички наследници носим огромна отговорност към българите. Ние трябва да запазим жив спомена за това какво е представлявала борбата за свободата на България, за българщината. Уви, тази борба трябва да продължи и днес. В момента ние отново сме изправени да се борим за запазването на първия национален идеал: „Знай свой род и език”, да защитаваме своята култура, история. Това е нашата основна задача, нещото, което правим всеки ден при срещите ни с хората, с учениците.

-    Разкажете ни нещо неизвестно за жената Райна Княгиня?

-    Райна Княгиня е живяла изключително скромно и, когато дядо ми и баба ми сключват брак, отиват да живеят първо при нея. Баба ми е била от голям възрожденски котленски род. Прадядо ми Кънчо Кънчев е бил градоначалник на София. Когато един ден той посещава къщата на Райна Княгиня и младото семейство и вижда как скромно живеят, той кани всички да се преместят при него.
През 1898 г. прадядо ми Васил Дипчев (съпругът на Райна Княгиня) е избран за народен представител и цялото семейство се премества да живее в София на ул. „Софроний Врачански” №119. Там строят малка къща, която обаче през комунизма е отчуждена и за съжаление днес е в много тежко състояние и се руши.  Само един блед надпис показва, че на това място е живяла тази велика българка.

Две години сред преместването в София прадядо ми Васил Дипчев умира. В рода се знае, че прабаба ми е прекарвала дните си в изключително тежки и бедни условия. Полоковническата пенсия, която е получавала не е стигала до никъде. Въпреки всичко обаче тя се грижела за прехраната на множество полковници. Тя е играла ролята на Странджата в махалата. Малко хора знаят, че днешната улица „Опълченска” са нарича така, защото там са се заселвали опълченци и полковници от войните.
Друг интересен факт за нея е, че тя е била акушерка на елитните семейства в София, но никога не е отказвала помощ и на бедните семейства, когато я потърсят. Била е изключително сърдечна и благородна жена.

-    Смятате ли, че българите днес са загубили част от българщината, за която са се били Раковски и Левски?

-    Светът днес е доминиран от телевизията. Заливат ни с информация, която е старателно пресявана. Не ни се поднася всичко, което трябва да знаем. Ето защо основите на националното самосъзнание, на българщината трябва да се поставят още в училище. Наскоро с близките ми посетихме детската градина в Панагюрище по повод честванията от рождението на Райна Княгиня. Там сред най-малките видяхме какво значи да се възпитава българското от най-ранна възраст. Беше прекрасно! Важно е основите на родолюбието да се поставят навреме. По-късно това може да стане много по-трудно. За съжаление наблюдаваме процеси на обезродяване в училищата. Младите хора не милеят така за родината, както би трябвало да бъде.

-    Какво мислите за промените на учебните планове? Периодично се говори за премахване на знакови български автори от учебниците?

-    Ние от родовия комитет „Райна Княгиня” излязохме с твърда публична позиция по този въпрос. Категорично не може да се изхвърлят от учебния материал ключови произведения. Това е недопустимо. Трябва да пазим българските автори.

-    Как бихте коментирали идеята за подмяната на „робство” със „съжителство”?

-    Тази идея, която опитаха да наложат за „съжителството” точно преди 3 март, звучи абсурдно. Повечето хора, които са запознати с българската история са наясно, че едва с акта за създаване на Българската екзархия от 1870 г. за пръв път се признава наличието на български народ в рамките на турската империя. Дотогава български народ няма. Има българско население, но никъде в официалните исторически документи не се споменава за такава народност.  До създаването на екзархията векове наред никой не може да каже, че българи и турци „съжителстват”. По-скоро са живели турците и раята. Едва след признаването на българите като народност през 1870 г. в официален турски документ, ние може да говорим, че българският етнос вече съществува. Естествено през годините българите са били част от империята, но не са били признати от властите.

-    Защо сега изведнъж се появи въпросът за „съжителството”?

-    „Съжителството” до голяма степен е политически проблем, а не само образователен. Тук е намесена определена политическа партия, която защитава интересите на един етнос въпреки забраната на конституцията. Оттам идват и всички проблеми.  
От друга страна омаловажаването на националното самосъзнание е световна тенденция. Идеята за глобализацията е да се руши националното и да се формира общ светоглед. Това е нещо, с което ние по никакъв начин не може да се съгласим. Културата, която България притежава, е огромна. Самият аз, играейки народни танци, научих, че в различните краища на родината ни има над 900 различни хора. Да не говорим за песните, музиката…  

-    Какъв завет ви е оставила Райна Княгиня?

-    Райна Княгиня оставя завет към най-големия си син – Иван, моя дядо, когато той тръгва на война: „Помни и че другите войници имат майки”. Той е участвал в три войни, осем пъти е раняван, има четири кръста за храброст.  Заветът й е, че ние трябва да живеем заедно, отстоявайки собствената си национална идентичност.

-    Вие като неин потомък какъв завет бихте оставили на българите преди 3-ти март?
-    Нашият завет – моят и на всички потомци на Райна Княгиня, са думите на Георги Раковски: „Любовта към отечеството превъзходи всички световни благини”. Обичайте България!