Иво Хаджимишев на 65 г.: Винаги ще си спомням с тъга и преклонение за Валери Петров, моят тъст

Иво Хаджимишев е един от най-изявените наши фотограф-художници. Роден е на 12 септември 1950 г. в София. Завършил е колежа по изкуствата в гр. Борнемут - Южна Англия. Той е дългогодишен редактор и фотограф в култовото за времето си илюстровано списание “Отечество”. 

Хаджимишев е член на Кралската фотографска асоциация на Великобритания и на Съюза на българските журналисти. Носител е на наши и международни отличия и награди. 

- Вие не сте роден и живял в Дряново, но майка ви е дряновка. Тя е живяла в къщата, където се намираше в миналото детската градина “Буря”, а по-късно в годините на прехода - механа и лятна градина “Рай”. Разказвала ли е тя за вашия род, за дряновци?

- Да, майка ми е дряновка и произхожда от стария дряновски род Недкови, който се е пръснал из България и по света. Къщата, за която споменахте, е принадлежала на фамилията Недкови, като те даряват част от имота си, за да се построи сградата на пощата в Дряново. Бащата на майка ми - Иван Недков, или моят дядо, живеел в Русе, но през лятото, заедно с цялата фамилия, си идвали в Дряново. Знам, че майка ми много обичаше родния си град. Тя е рисувала и първите си реализации като сценограф е направила именно в Габровския драматичен театър. Мисля, че има още дряновци, които си спомнят за нея.

- Откъде идва вашата любов към фотографията? Има ли учител във вашата професия, на когото ще сте благодарен?

- Като говоря за фотография, отново споменавам с уважение моя дядо Иван Недков, който е бил търговец и е имал две любими занимания - музиката и фотографията. Вкъщи пазя стари плаки, които той правил по време на своите пътувания. Съхранявам и една цветна фотография формат 9/12 - това е сватбената снимка на моя дядо с баба ми, правена през 1912 г. Първият ми допир с  фотографията са семейните албуми. В ранните си юношески години се запалих по фотографията и останах верен на нея, защото много бързо виждах своя труд и ако попаднеш в една добра среда, можеш да прецениш това, което си създал, добро ли е или не.

- През вашия поглед да ми кажете за плюсовете и минусите на българската фотография. Популярна ли е тя в чужбина?

- Български фотографски изображения са излезли от нашата страна по две линии - едната беше “София-прес” и нейната огромна служба “Интерфото”. Това беше официалният образ на България, който понякога мои колеги го правеха лустросан и гланциран, не такъв, какъвто трябва да бъде в действителност. Друга връзка със света са международните изложби, в които много български фотолюбители и професионалисти са се изявявали успешно. Продължавам да правя самостоятелни изложби в чужбина, които там не са насочени към професионалната фотографска публика, защото на мен не ми е интересно да си говоря за фотография с моите колеги. За мен е интересно чрез фотографията да имам диалог с една публика, на която да мога да кажа нещо за България. Затова от 1974 г. досега правя изложби, които показвам най-вече в университетите, защото това са истинските културни центрове на Западна Европа и особено в Америка. Моите изложби са насочени към младите хора, към катедрите по българистика и славянска филология в различните университети.

- Вие сте зет на големия наш поет и преводач Валери Петров. През вашия поглед да разберем за именития ни творец, който остави богато литературно наследство на идните поколения.

- Той беше един ерудиран човек, който обичаше нашето семейство, а ние му отвръщахме също с внимание и обич. През годините, когато бяхме заедно, научихме от него, че трябва да бъдем добри и честни хора, да уважаваме успехите на другите, а не да завиждаме. Наистина Валери Петров остави трайна следа в нашата литература и неговите стихове и преводи са знакови днес и предполагам, ще останат такива и за в бъдеще. Винаги ще си спомняме с малко тъга за него, но и завинаги ще остане в нашите души и сърца с преклонение за всичко, което ни е дал в живота. 

- Какви са творческите ви намерения и търсения сега?

- Систематизирах голяма част от архива си, като подарих на Съюза на българските писатели колекцията ми от фотоси на наши писатели и творци, озаглавена “Лицата на духа”. Оказа се, че за 40 години съм фотографирал над 90 писатели и културни дейци, които са знакови фигури в нашата културна идентичност. В момента основните ми занимания са свързани с издирването и систематизирането на визуалната памет на България от края на 19 век до 50-те години на миналия век. Имаме около 800 негатива от фотографската дейност на известната фамилия Божидар и Бончо Карастоянови, които са предназначени за архива “Гибсън”. Досега една малка част е оползотворена, от епичните фотографии, от посрещането на българската армия от 1940 г. в Южна Добруджа.

До края на 2016 г. предстои да излезе изложба и голяма книга, посветена на четирите поколения Карастоянови, като най-ранната снимка от 1863 г. е правена в Белград. Показах през миналата година в централа на ЮНЕСКО - Париж, една голяма изложба от мои фотографии за цивилизациите на Балканите, изследвани върху културите на 11 балкански държави. Тази изложба на балканските народи ще бъде показана на 7 октомври 2016 г. в Художествената академия на Санкт Петербург, като ще може да се види от любителите и специалистите в продължение на два месеца. После тя ще може да се види в Москва и в други населени места на Русия. Очаква се да я представим и в Истанбул и Лондон и т.н.

В средата на февруари 2016 г. в Министерството на културата ще открием изложба, свързана с архивна фотография. Направих едно изследване на родопчанина Крум Савов, който е снимал в Родопите от края на 19 век до 1948 г. и тези фотографии са много ценни. И благодарение на един голям родолюбец - Стою Шишков, основателят на Етнографския музей в Пловдив, се е съхранила паметта на българите в Родопите и в този край на нашата страна. Той е правил плана, по който фотографът Савов да се движи. Този проект е съвместен с агенция “Архиви” - Смолян, Историческия музей в Асеновград и Етнографския музей в Пловдив. 

- Помогнахте да се дигитализира фондът на Историческия музей в Дряново.

- Да, преди време помогнах на Историческия музей в Дряново да дигитализира част от неговия фонд от стъклени негативи и неговите специалисти ми казаха, че една част от фотографиите им се използват в обновената експозиция. В момента работя за популяризиране работата на моите предшественици - изявени и големи български фотографи. Мечтата ми е да изведа българската фотография от този период и да я направя достояние на Европа и Америка. Нашите майстори на фотоизображенията от онази епоха по нищо не отстъпват на тези, които имат световна известност.