Д-р Станислав Стоилов, психиатър: Коледа засилва депресиите  

Д-р Станислав Стоилов работи в Центъра за психично здраве в София - Oтделение с висока степен на сигурност. Основна част от работата му в центъра е свързана с лечение на остри или обострени психотични състояния, лечение на суицидни пациенти или психично болни пациенти изпаднали в риск. Има интереси в областта също на тревожните разстройства, соматоформните разстройства и личностовата патология.

Работил е също и в Специализираната болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Св. Наум”, както и в Болницата за лечение за наркомании и алкохолизъм в Суходол. Завършил е училището към Европейския колегиум по невропсихофармаколкогия в Оксфорд. Има редица международно признати сертификати.

- Д-р Стоилов, има ли увеличение на психозите и тревожните разстройства през последните години?

- Психичните заболявания се разделят на няколко големи групи – органични психични разстройства, зависимости, шизофренни психози, афективни психози, тревожни разстройства, разстройства свързани със стрес, личностови разстройства, умствена изостаналост и др.Органичната психоза е предизвикана от някакво физическо заболяване – най-често мозъчно. Понякога обаче тази психоза може да се появи вследствие на заболяване на щитовидната жлеза, другите жлези с вътрешна секреция или множество други хронични състояния.

В цял свят шизофренните психози засягат между 0.5 и 1% от населението. Тази честота общо взето не се променя. През последните години в България започна да се обръща повече внимание на психозите и затова хората имат чувството, че те се увеличават. В действителност броят на пациентите остава същият.

Това, което се забелязва обаче в амбулаторните кабинети, е нарастване на т.нар. тревожни разстройства. Те са по-различна група заболявания. В тях влизат паническото разстройство, генерализираното тревожно разстройство, натрапчивата невроза - обсесивно-компулсивно разстроство, социалните фобии и други. Много се увеличават и соматоформни разстройства. Това са състояния, при които човек, който е под стрес и напрежение проявява физически симптоми – болки в сърцето, стягане в гърлото, бодежи, разстроен стомах, задух и др. В действителност проблемът е в мозъка. Правят се какви ли не изследвания – ЕКГ, ехография, рентгенографии, гастроскопии, инвазивни иследвания и др. Всички те не показват проблем, но пациентът продължава да страда, да има оплаквания, които не изчезват. Понякога дори се стига до хирургически интервенции.

- На какво се дължи зачестяването на тревожните разстройства?

- Най-вероятно на динамичния живот, който водим. Всички сме подложени на силен стрес и напрежение. Това са болести на цивилизацията.

- Доколко българите осъзнават, че страдат от такъв проблем и търсят ли помощ от психиатър?

- Ако говорим за соматоформни разстройства, малко пациенти търсят психиатър. Те първо хукват към други специалисти. Минават месеци, дори години, правят им се купища изследвания, много от тях ненужни, а това задълбочава проблемите. Не може да се постави правилна диагноза.Редно е, ако при един пациент не се открива соматична патология при поредица изследвания, да потърси и психиатър.

Пациентите с тревожни разстройства са най-честите посетители на амбулаторните психиатрични кабинети. Мисля, че постепенно хората се научиха, че Психиатрията е медицинска специалност като всяка друга и че лечението на психичните разстройства не е по различно от лечението на диабет например.

- Как се справяте с лечението на тези пациенти?

- Лечението зависи от заболяването. В психиатрията както и във всяка друга област на медицината има болести, които не се лекуват. Те обаче могат да бъдат управлявани с лекарства и с психотерапия. Изключително важно е да се започне лечението в най-ранен етап, още при появата на симптомите.

Същото важи и за тревожните разстройства, каквито са паническите атаки. Те са лечими, но трябва да се „хванат” навреме. Често паническите атаки вървят ръка за ръка с  т.нар. агорафобия. Това е страх на човек да излиза от вкъщи или да излиза от вкъщи без придружител, или пък да се вози в градския транспорт и т.н. Имах пациент, който 4 години не беше излизал поради страх, че може да му стане лошо и да няма кой да му помогне. Справянето е трудно, тъй като агорафобията не се лекува с лекарства. Трябва дълга и продължителна психотерапия.

- Как влияят празниците на хората, склонни към тревожни разстройства?

- Част от пациентите с депресия влошават състоянието си около празниците. Това са хора без много близки и приятели около себе си. Тогава се засилват усещанията за самота, за липса на подкрепа. Разбира се около празниците най-рисковата група са хората със зависимост към алкохола и психоактивните вещества.

- Срещате ли се с много пациенти със синдрома бърнаут (синдрома на прегряването)?

- При мен идват все повече хора с признаци на този синдром. Това са предимно млади момчета и момичета, високо образовани, които по цял ден работят пред компютъра или с числа... Това са икономисти, лекари, адвокати, компютърни специалисти, хора, които работят в колцентрове. Тези хора се оплакват от проблеми с настроението, не могат да спят, станали са по-избухливи, по-раздразнителни, имат затруднения в комуникацията, страдат от липса на апетит. Това показва претоварване с работа. Често този проблем е труден за решаване.