Внукът ми е сред 9-мата отличници на випуска във Великобритания

Пет години бяха достатъчни да добия представа за образованието във Великобритания, да усетя, че работещите управляващи, размишляващи върху науката за управление на хората, са разбрали, че съдбата на държавата зависи от възпитанието и образованието на младежта! Прозрели са, че най-важното е човекът, получил добро възпитание и образование, че благополучието или нещастието на всеки народ зависи от това как са изградени обучението и възпитанието на децата! С болка казвам, че 30 години дървото образование в България расте все накриво? То се лашка от безумни идеи, промени и „нововъведения“ ту в една, ту в друга посока и винаги в ущърб на българския учител и най-вече на учащите се. Както и в здравеопазването, и образованието се превърна в срамна търговия и печелбарство! Нароиха се по няколко учебника по един предмет, но от „престижни“, по-престижни автори, т. е. да се по нагушат нашичките хора. Свидетел съм на факта, че ако не си закупил учебника на преподавателя (във ВУЗ) и не си се справил с теста на последните страници, не те допускат на изпит.

Защо ме вълнуват тези неща и защо така се взирам в обучението във Великобритания? Най-важното, защото и двете ми внучета учат тук – едното в XIклас, другото в VIII, и защото съм учител пенсионер! Всяко училище си има ръководство, в което влизат по един ученик от всеки клас. И двамата са избрани в това ръководство. Оценки и бележници няма. Учениците се стимулират с точки. За 50 – бронз, за 100 – сребро, за150 – злато, за 200 – платина, за 250 – рубин, за 300 – сапфир… За всеки брой точки децата получават сертификат, имейл за благодарност и имейл до родителя. Внукът е в XI клас, предстоят му тестове, с резултатите от които ще кандидатства във ВУЗ. Броят на единадесетокласниците в училището е 650. От тях 9 бяха отличени за отлична, постоянна и системна работа през всичките години на обучение. За моя и на семейството ми най-голяма радост внукът е в тази деветка.

Тук задачата на учителите е да отварят широко вратата на училището, а не да пробутват учениците през нея. Всяка сутрин към училищата и детските градини тръгват стотици деца. Всеки родител води най-малко по 2, но в повечето случаи по 3, 4, че и 5 деца! Красота, която предизвиква не само огромният брой ученици, но и красивите за всяко училище униформи – пола, блуза, пуловер, суичер, панталон с логото на училището. Това е моят поглед за образованието във Великобритания. Разбира се, възникват и проблеми, но се предприемат адекватни мерки за решаването им. Винаги съм твърдяла, че в предучилищното възпитание се улавят уменията, талантът на децата. Един от последните ми випуски имаше 30 деца. Бяха красиви и изключително талантливи – пееха, танцуваха, рисуваха! Всички (с изключение на едно дете) завършиха висше образование –най-голямата награда за един учител.

Валерия Стефанова, Лондон