Има още такива хора по нашата земя. Намерихме Дедо Скръц в Копривщица по време на Третото гайдарско надсвирване "Златна българска гайда", заприказвахме се и почувствахме одма, че сякаш се знаем от време оно. Дедо Скръц от Враца тъкмо се готвеше да замеси уникалния "Мъжки леб" с червено вино и три вида брашно. Благо говорещият народен готвач и разкри своята уникална визия за битието на Северозапада пред репортер на „Над 55”.
- Мисля, че всички в Резерват Северозапад сме ценни. Всяко кътче тук си е уникално посвоему. Хубавото на кризата е, че ни сближава нас, северозападните хора. Ние сме изключително упорити и колоритни не само защото отбягваме да говорим на литературен език. Това е много ценно - да си пазим говора и щуротиите, и традициите. Бе з народния говор няма фолклор. Това е като да пиеш вода от извора, а литературният език е като дестилираната вода. Много хора казват - езикът ви е груб - е, да, но езикът ни е автентичен и богат. И фолклорът ни е блажен, не може, без блажен хумор не може. Има хора, които се възмущават и казват „това е цинизъм”, не съм съгласен, тъй като това е във всекидневието ни. Нека не се правим на пуритани, каква е тази глезотия, която са измислили и повтарят габровци например. Казват „Светът е оцелял, защото се е смял”. А ние врачани сме стъпили здраво на земята и викаме „Светът е оцелял, щото се е мандръсал!”. Е, кое е верно?
Кое е онова, което помага на хората от Северозапада да оцеляват наистина?
- В днешно време особено северозападният човек е в непрекъснато реалити „Сървайвър”. Затова той ползва даровете на природата. Толкова много билки има в Северозапада, толкова горски плодове, които се използват при нас. А прекалено градските хора, каквито повечето от нас са, линеят. А ние северозападняците, в така наречената огромна криза, успяваме да оцелеем, без да ни пада духът и чувството за хумор.
Аз съм специален педагог в Центъра за деца и възрастни с онкохематологични проблеми - някои са на легло, други са незрящи, трети едва се движат и все пак намират начин да се шегуват, а ние – уж здравите, сме тъжни често, а нямаме оправдания.
По световните класации българинът е сред най-тъжните нации - защо? Бедността ли е оправдание за това угнетение?
- Нямаш ли чувство за хумор, пиши се бегал. Под бедност зависи кой какво разбира. Станахме прекалено урбанистични хора и оттук ни иде труднотията. Аз нито кола имам, нито колело, но имам къщичка и смятам, че не съм беден. Моята къщичка е на 80 години, наоколо са все палати, но при мен винаги има хора, ваши колеги, има и настроение. Готвя от гозбите шантави, каквито съм наследил от дядо си, сипвам им от натуралните напитки, говорим си за далечни и близки времена. А тези с палатите шушкат –абе, тези що не дойдат да питат и да се дивят какви палати сме вдигнали, как сме ги подредили? – така се ядосват и са нещастни тези хора.
Кое те кара да търсиш усмивката в живота?
- Ако днес не накарам поне един човек да се усмихне и в една тъжна история да намери хубавото, денят не е минал добре. Да се усмихваме е естественото чувство на човека!
Коя от любимите ти гозби по твоите рецепти ще споделиш с читателите на „Над 55”?
- Първо искам да поздравя вашия екип, който прави най-интелигентния и интересен вестник. Дори нашите деца от онкологичния център го харесват и очакват, особено хумористичните ви страници – много се забавляват. А за възрастните му читатели ще споделя една от най-пикантните ми гозби - Баш врачанска ютика – Д.С. Описана е и в книгата ми с рецепти, нема грешка в името и (тук Дедо Скръц мина на чист врачански диалект): „Ютика”, а не лютеница. Оно ние от градо Враца така му викаме. Таа рецепта гя повна преду сичко от деда ми. Дедо ни угаждаше секак. Он ни угаждаше и с благо готвенье. Едно от най-благите яденьета е баш врачанската ютика. Печени чушки и домате на огнището – склъцани у дървенийо паар с чесънец, бая и мерудикя накината, манко олийце, къто има и сиранье (мое и козо), юта чушка.
Дедо скълцваше сичко на каша. И оно и деца, и дръти топееме благо, благо.
Все още няма коментари