Политиците са лош материал, не ние!

Когато преди години ни определиха нас, избирателите, като лош мат`риал, прозвуча сякаш обидно. Много хора се засегнаха, естествено, не последва никакво обяснение, още по-малко пък извинение. Сега след толкова време, наблюдавайки случващото се в политиката ни, спокойно можем да кажем – да, лош е материалът. Но не ние, избирателите, а политиците ни, които дори не се държат като такива.

Доскорошна депутатка, сегашен конституционен съдия, се обърна към политическите си опоненти с определението лаици. Е, това определение приляга най-точно на нивото на хората по партиите и в парламента. На всички. Независимо дали са банкянски, сарайски, позитански, канадски, варненски, шоуменски и каквито там се сетите. И не бива да се смята ниската избирателна активност за слабост на обществото ни. Тъкмо обратното – това е силата му. Избират се достойни, честни, силни, хора, на които можеш да се довериш, които няма да те подведат, които ще работят за теб, за района, от който са издигнати. Ако не го правят – просто ги загърбваш и не се интересуваш. И електоратът за тези трийсет и повече години узря интелектуално, надмогна крайните политически емоции и презря хората от предизборните плакати и листите на партиите.

Днес водачът на най-голямата партия се е запънал – или с техния мандат, или на избори. И есента отново ще се жалва, че другите евроатлантици не го броят за нищо. И отново ще сме в безпътица. Доскорошният лидер на втората партия се опита да коли и да беси, но накрая остана без партия, а от сараите му вдигнаха червения картон и го пратиха под душовете със студената вода да търси новото начало. При социалистите положението е майка плаче, грамофон свири, и те май не знаят кой какъв е, кой ръководи дружината, има ли ги, докога ще ги има въобще. Варненските партии се надцакват, а хората се чудят след „Воля“, „Възраждане“ и „Величие“ какво ли ново нещо ще се пръкне, за да изтанцува едно лято на политическата сцена. И да не пропуснем диванно-политиканските напъни на чалгарите изчегъртвачи, чийто главен говорител в парламента, ако го попитате топло ли му е, ще ви отговори: „Ами топло е, те пепедебейците............“. А коалицията от полупартията на промяната и двете кръжочни десни партийки дори не можеш да предвидиш как ще реагира на един или друг политически развой на нещата. Ако трябва да се обзалагаме, отговорът е по-скоро неадекватно.

Чакайте тези хора да се разберат, да надмогнат егото си и да изберат някакво компромисно правителство. Е, това ни е материалът, калпав, заради него гъбарството в изборните дни процъфтява. Защото избирателите са по-умни от онези горе.
 
Никола Братоев, София