Народът се отврати от политиците още по времето на Сакскобургготски

За ниската избирателна активност са виновни единствено и само политиците. Но не само днешните, а и тези от близкото минало. Мадридското величество разби двуполюсния модел, но от това не последва нещо градивно и добро. След като си върна имотите, си осигури и втори мандат на управление не с кой да е, а със социалистите. Онези, които го пратиха в изгнание. СДС вече беше унищожен, десница практически нямаше, а десните хора останаха без политически ориентир. И левите избиратели също приеха болезнено коалицията, за всички беше ясно, че е безпринципна. Това беше и първото голямо и категорично разочарование от политическата класа. Стана ясно, че няма идеи, няма принципи, единствено властта е важна и облагите от нея.

Като последен жест мадридският натрапник ни завеща бодигарда си, преди да бъде изхвърлен от политиката. И се започна ерата на герберите, които видяха за свой главен опонент социалистите. Започнаха да ни пазят от тях, ама за всеки случай доунищожиха остатъците от десницата, която още ближеше рани от предишни времена. И настъпи едноличното управление на мъдреца от Банкя, който върна стила и дебелащината на Бай Тошо във властта. Междувременно всичко що-годе по-умно и кадърно се насочи към терминалите и тук остана маса, която искрено се забавляваше, когато премиерът в стила на народен човек ги питаше: „Абе вие сутрин п.....е ли? Щото аз п...я.“ Отговорът, естествено, не закъсняваше: „П....м, шефе, хахаха!“. Последва обезличаване и игнориране на парламента и парламентаризма, заигравка с пътища и магистрали и в същото време самочувствието на строител на нова България. Да, ама народът гледаше, вярно, мълчеше, но и се отвращаваше от случващото се.

За да се стигне до сглобката – български политически феномен, заченат в ПосолствоТО. Войната свали и маската на президента, който се изживяваше като борец срещу герберската партия и хората му вярваха. Оказа се, че летецът повече люби Русията и руския народ, отколкото своята родина и народ.

Ами на кого да вярват хората, кого да подкрепя електоратът. Самоунищожила се левица, тръгнала по нейния път десница, заинатила се насила да стои във властта партия, която ни управлява повече от десетилетие, русофилстващ държавен глава. Затова пред урните няма хора. Така, както е тръгнало, на следващите парламентарни избори ще има изборна активност не повече от двадесетина процента. Ако пък не се създаде правителство и се отиде на нови избори, може и още по-надолу да се слезе.
 
Румен Господинов, Варна