Кандидат-депутатите да прочетат Вазов и Алеко

Изтъпанил се тези дни един наперен икономист в сутрешен блок и твърди, че непремисленото увеличение на пенсиите стартирало инфлационния процес и затова цените били скочили нагоре. Винаги когато се раздавали пари на калпак, се събуждала инфлацията. Значи, когато ние, възрастните, оцеляваме с по парче хляб и кисело мляко, за да си платим светлото, топлото и лекарствата, не пречим на никого. Когато ни дадат някой лев и за някое кило месце, изведнъж сриваме стабилността, така успешно градена последното десетилетие от един финансов министър, дето горкият нито къща, нито кола си има. Излиза, че некадърно положеният асфалт, ремонтите и ремонтите на ремонтите не оказват инфлационен натиск, а някой лев върху пенсиите затрива всичко.

И това се говори в навечерието на изборите, когато партийни активисти и кандидати за депутати ни заливат всяка вечер с обещания за все по-светло бъдеще, ако тяхната партия е на власт. Не ги знам тези обещаващите доколко са образовани, ама да вземат да попрочетат разказа на Вазов „Кандидат за хамама“ или пък Алековите истории. Пък тогава да вземат да сравнят себе си с Алековите и Вазовите герои. Тъжното е, че за сто години май нищо не се е променило. Затова и ние, пенсионерите, сме вечната пречка, „лошият матриял“ за управляващите. Застарявала нацията, нямало млади хора, нямало работна ръка, нямало квалифицирани кадри. Имаше, бе, господа. Имаше, ама вие ги изгонихте по чуждите земи. Защото им плащахте заплати с размер като на нас пенсиите. И те затова се махнаха, млади са, има време да почнат от нулата. Ние няма накъде да отидем и затова живеем на подаяния. И ако поискаме повишение на пенсийките, оказваме инфлационен натиск. Жалко е, че ние, българите, сме толкова пасивен и търпящ всичко народ. Ако не бяхме такива, само си помислете каква сила сме ние, пенсионерите. Да се организираме, че да ударим по масата, пък да видим дали няма да ни чуят.
 
Красимир Колев, Русе