Чорбаджиите скачат срещу новата минимална заплата от 933 лева

Хората още не са се израдвали на новата минимална заплата от 933 лева и икономисти, близки до работодателските съюзи, издигат глас на недоволство. Вместо да подобри положението на работещите бедни, тази минимална заплата карала новите чорбаджии да съкращават работници. Тя поставяла пречки пред нискоквалифицираните работници, чийто труд не можел да се оцени на новото предлагано равнище на заплащането. Тези хора не заслужават да живеят по-добре, защото техните умения не могат да бъдат оценени на 933 лева.

Ами драгите работодатели да си представят своите фирми без товаро-разтоварачи, хигиенисти, общи работници и тогава да хленчат. Кой ще им чисти, кой ще им върши черната работа, тежка и непривлекателна? И да елиминираш тези хора не е ли брутална социална сегрегация? Елиминиране и отделяне на части от българското общество в ЕС може ли да съществува? Проблемът би могъл и да придобие етно-расови измерения, защото знаем кои прослойки и от кой етнос са хората с ниска или никаква квалификация.

И въобще докога с този мърморещ протест на т. нар. работодатели при всяко повишаване на минималната заплата? Да, безспорно по-високите заплати ще водят и до по-високи разходи и съответно до по-ниски печалби за богатите. От това е и тяхното недоволство. Със сигурност обаче те няма да се лишат от ширналите се палати и скъпите си лимузини. И въобще какво означава един беден и нискоквалифициран човек да бъде държан на един минимум, колкото да оцелява? Нали сме уж европейци, които ще се стремим да живеем все по-добре в Евросъюза? Ами да отделят средства частниците и да обучат и развиват уменията на нискоквалифицираните си кадри. Как така ще останат на едно ниско равнище на заплати, при положение че има някакво положително икономическо развитие, колкото и ниско да е то, колкото и бавно да става? Има ли в другите европейски езици понятието работещи бедни? Това си е чисто български феномен, дължащ се на българските частници индустриалци, само че това не ни прави по-европейци, а ни връща в едни други времена, нямащи нищо общо с евроинтеграцията ни.
 
Венцислав Христов, София