Стратегията за детето - в коша при Истанбулската конвенция  

Историята с взетите от родителите им деца от училище предизвика широк отзвук. Управляващите не бяха убедителни в обясненията си, изместиха ударението върху това кой е пуснал мухата, а не защо се стигна дотук. Оттеглената Стратегия за защита на децата е факт. Но не стана много ясно има ли намеса на норвежката страна. Получени ли са пари от там за създаването ѝ? И това означава ли, че ще се следва норвежкият модел, който по нашите патриархални ширини е придобил по-скоро мрачна известност. Защото ние не само че сме най-бедният народ, но сме и един от най-патриархалните.

Висока безработица, а много от работещите са бедни, на ръба на оцеляването. Естествено, може да се каже, че децата с един неработещ родител преживяват в лишения. А когато и двамата са безработни, това е вече драматично. Но достатъчно ли е това за отнемане на деца. И на кого ще бъдат дадени те. Нелепо е да се мисли, че ще ги поемат семейства с двама работещи, това едва ли ще ги направи щастливи. Ето на такива въпроси не се дават отговори, а трябва. В противен случай вероятно добрият замисъл ще отиде в коша за боклук. Вероятно и у нас има много деца в риск, но преди да са решени другите глобални въпроси, като осигуряване на работа и добри доходи, е немислимо да се търсят решения. Най-вероятно Стратегията ще замине при Истанбулската конвенция, защото сляпото привнасяне на чужди модели повече вреди, отколкото помага.

Васил Боев