Пенсионерите са обречени на смърт

В България старостта е желана скорошна смърт, тегло, мъчение, мизерия, надежда за по-добър живот в отвъдното.
Какво е да си българин днес, обикновен, работещ или пенсионер? За нас няма живот. Вземаш някакви пари, но те не стигат доникъде. Теглиш заеми, от тези измислените, които подведоха бедния народ да плаща невероятни лихви, теглиш, защото си в безизходица, а после? После, мисли му!

Работиш по 15 часа, на две, даже и на три места и пак не можеш да свържеш двата края. А как да създаваш деца, когато животът е толкова тежък. Работиш, но получаваш заплата, когато шефът реши. Че нямаш пари, че няма с какво да нахраниш децата си, да платиш сметките, на кого му пука! И това в 21. век! Тогава защо има бедстващи, защо има мизерия и хора, които ровят по кофите. Пенсионер по болест съм на 65 години и изпитвам на гърба си цялата система. Да, не трябва да гласуваме, не трябва да избираме нови експлоататори на българския народ! Стига толкова!

Изливам болката си, мъката на десетки българи, отчаяни от непосилните лихви на така наречените бързи кредити. За 200 лв. плащаш хиляди. Къде го има това? И не само кредитите, проблем е цялата система, управлението, институциите.

Народът тъне в мизерия. Земите пустеят, хиляди българи заминават в чужбина. Младите бягат от експлоатацията, безпаричието, незачитането на човешките права. А България остава безлюдна, с пустеещи села и училища. Жалко.
 
Василка Рангелова, София