Няма да изляза на протест с Копейкин и Румен Гечев

Протестите са коректив на властта. Винаги съм ги подкрепяла и в немалко съм и участвала. Но точно тези протести няма как да припозная като свои. Преди всичко заради начина, по който се провеждат. Дори и в най-свирепите години, когато държавата фалира, банките изгърмяха една след друга заедно със спестяванията ни, а магазините бяха абсолютно празни, никога не сме си позволявали да блокираме тотално възлови кръстовища. При това с дни наред.

В онези ужасни години полицаите хич не ни галеха с перце. Биеха яко. Много бой изядохме. Болниците бяха пълни с пострадали – счупени глави, потрошени крайници, разбити носове.

Днес държавата не е фалирала. Но хората искат някаква промяна. Младите хора, живели на Запад, искат да сме равни на другите европейски народи, както е казал Левски. Но дали това може да стане само с искане? Нали промяната трябва да е обща. Възможно ли е да се винят за всички злини само и единствено политиците? Та нали тези политици произлизат от народа?

Чуват се възгласи: „Искаме да си върнем държавата!“. А чувстваме ли страната си като наш дом? Грижим ли се за нея? Спазваме ли правила и закони, или системно ги нарушаваме? Опазваме ли природата си чиста?

На днешните протести наблюдавам смущаващи неща. Бесилки. Плакати с болшевишки призиви за народен съд. Категорично отхвърляне на мнение, което не съвпада изцяло с това на протестиращите. Пример: Сваленото от трибуната и ударено момче, което призова за оставки на: Борисов (бурни аплодисменти!), Гешев (бурни аплодисменти!) и…Радев. Благодарение на полицията въпросното момче не отнесе як пердах.

Блокирането на централни кръстовища. Това е рекет и пренебрежение към онези софиянци, които не желаят да протестират. Транспортният хаос лишава майки с деца, бременни, възрастни, хора с увреждания и т. н. да вършат своята работа. Работещите закъсняват за работа или тръгват по-рано, чудейки се как да стигнат до работните си места.

Не, това не е моят протест. Не и с водачи като краля на фалшивите новини. Не и с обединител на нацията, който вдига юмрук в стил „Венсеремос!“. Няма да бъда рамо до рамо с Костя Копейкин, който мрази Европа и Запада. Няма да бъда рамо до рамо с експерта по фалитите Румен Гечев. А младите и образовани, които искат промяна, нека представят своите ясни аргументи. Защото обобщенията „Мутри, вън“ и „Мафия“ нищо конкретно не означават.
 
Марияна Стаменова, София