Комунистите нямат срам, първи палят свещи на Коледа  

Бащите им заобикаляха храма, а след Десети ноември децата им кукнаха първи пред олтара. И туй се повтаря вече 28 години. Дойдат ли Коледа или Великден, те са там без срам. А нали всички помним как тръбяха, че няма Бог, че религията е опиум за народите. Дори институт имаха с комай хиляда души персонал без никакъв продукт, а директорът им по ирония на съдбата се казваше Мито Исусов, който на Десети замръкна като другаря Мито, а осъмна като г-н професора по история М. Исусов. Еволюция, не, а политическа гавра.
Не са канех да пиша, но снощи възврях отвътре и хванах калема, като видях как в храма имаше няколко кибици, кукнали досами олтара и пречеха на свещениците свободно да се движат, за да бъдат хванати от телевизиите в кадър. Хеле към края им направих забележка, та се изместиха.

Храмът не е показ и човешка суета, а място за молитва. Там духът издига се, витае, за да почувства облекчение и пречистващия ефект на човешката вяра и доброта. А тези червени суяци не ги интересуваше да слушат в унес пречистващата сила на вярата Христова, на евангелския текст, на рождественската служба, а подтекстът им беше: вижте ни, ние се променихме и на черква ходим. Да сте виждали циганин изморен и комунист преобразен? Не сте, както и аз не съм. Както и не съм видял арменец и евреин да се връщат от нива. Въшката не може да стане пчела медоносна и магарето - кон. Та бащите на тез „другаре” (римува се добре с магаре) знаете ли колко житейски съдби са провалили, затуй защото някой младеж ходил на църква с милата си баба. Много. Децата им на всички днес са в парламента. Ако само един ми посочите, на когото баща му или дядо му не са били комунисти, то аз ще мина по „Раковска” гол дибидюс. Затова нека никой да не се чуди, че след 28 години „реформа” не щат да внесат закон, че християнството в България е основна религия и да се задължи със закон изучаването на вероучение.
 
Боян Маринов, богослов, София