Как лежащо болен да пътува 100 км за ядрено-магнитен резонанс?

Огромни упреци понесе здравният министър в правителството на Костов за извършената тогава здравна реформа. Някои я определяха като половинчата, други напълно я отричаха. Критики и критикари много, но опита ли се някое правителство след него да промени или да подобри нещата.

Поликлиничните заведения са същите от времето на социализма. Все същите мрачни и тъмни коридори с изтърбушени и допотопни пейки, в които болните чакат примирено с часове. Наблъскани един в друг, правостоящи, отегчени и безпомощни. Личните лекари се превърнаха в еднолични търговци, а болничните заведения в търговски дружества. Вярно е, че се построиха много частни болници, в които условията са по-добри, но те пък лекуват срещу заплащане. Добре, че много от тях подписват договори със Здравната каса. Набавена беше и нова, модерна, скъпа техника, но тя е разположена в болнични заведения в най-големите градове – София, Пловдив, Варна… Ако пациент например от Шумен трябва да премине ядрено-магнитен резонанс, той трябва да пътува 100 километра до Варна, за да го направи. А пък ако е лежащо болен, това става почти невъзможно. Това ли е грижа за здравето на болните?!

Всички сме свидетели на ежегодните панаири, когато се водят преговорите за бюджета на Здравната каса. Най-странното е, че той расте всяка година, а в същото време качеството на здравните услуги непрекъснато пада. Скандалите с фалшивите болнични за малко не доведоха до орязване на правата на обикновения човек. Но след като това нещо се случва, ясно е, че има пропуски в системата, която го допуска. Тепърва ще се търси решение с вечния недоимък на кадри, на лекари и особено на медицински сестри, които предпочитат да работят в чужбина. Има и диспропорции в заплащането на лекарите. Болничните лекари са с фиксирани заплати, а личните лекари вземат значително повече. Особено онези с добри и многобройни практики.
 
Невена Димова, София