Иво Христов и Вежди ни казаха горчивата истина

Засегнахме се и заскачахме срещу две изречени истини. Едната от Вежди Рашидов, а другата от Иво Христов. Ние, българите, сме така устроени, че от истината винаги ни боли. Боли, не боли - и двамата са прави. Вежди е прав, но само за това, че от голяма част от нашите депутати и министри не става и чеп за зеле. Боли ни и от другата истина, че 80% от населението е дебилно. Ами не е ли прав човекът? Че кой друг, освен дебили, може да търпи да мизерства с никакви пенсии и заплати, да го ограбват, да го лъжат, да го тикат в мизерията? Само дебили могат да приемат и да се примиряват години наред с гаврата от 40 лв. подаяние на пенсионерите за Коледа!
Че какъв е народ, който 28 години избира все едни и същи дебили да го управляват? Не бяха ли достатъчни тези години да проумеем, че демокрацията е кьорфишек – средство, чрез което управляващите богатеят на наш гръб. Че ние ги позлатихме бе, хора, направихме ги милионери. Какви са управляващите на държава, които позволяват на безскрупулни „пиявици", наречени „стабилни банки" , с безумните си лихви и още по-безумни банкови такси да ограбват обикновените хора, а кредитните милионери да си траят и не внасят стотинка по кредитите си?

Кой народ тъпее пред чудовищното неравенство, пред ужасяващата бедност, пред нестихващата битова престъпност? Кой позволява пред очите му да се разиграва един и същ срамен и брутален етюд? Как да наречем всички онези, които избраха Джино за фаворит и лице на България - човека, който не знае да чете и не е прочел нито една книга? Хиляди въпроси, които, за съжаление, не се решават с питане, а само с воля, действие и борба!
 
Валерия Стефанова, Гулянци