Слава Севрюкова разкри кой предаде Левски

Малко са медиумите, имали смелостта да будят духа на великия Васил Левски. Около живота и делото на Апостола витаят големи мистерии. Мнозина си задават въпроса откъде Васил Кунчев е бил надарен с толкова силен дух, че сам да се опълчи на цяла империя. Други предполагат, че е имал някакви свръхестествени дарби, за да става невидим за потерята, която винаги е била по дирите му. Но най-голямата мистерия около него е мястото на гроба му. Още приживе Левски казва: "Ако ме обесят, поне ще ми остане гробът в България и всякой ще го знае". Но този завет, вече 143 г. след кончината му, остава неизпълнен.
 
Северният полюс
 
Преди и след 1989 година много хора са се пробвали да попитат тогавашните медиуми за разрешаването на загадката, но никой не успявал да установи контакт с душата на Левски.
Всъщност все още е загадка къде отиват душите на покойниците след смъртта си. Според едни те са на Земята, в зона на здрача, която се намира над Северния полюс. Други теории гласят, че покойниците отлитат в някаква паралелна вселена.

Медиум от Казанлък през 2014 г. пък разкри, че Апостола на Свободата се намира на много високо архангелско ниво, далече от измерението на Земята и нас, смъртните. И затова никой, независимо от своите паранормални способности, не е могъл да установи контакт с него.
 
Феномен
 
През 70-те години на миналия век да влезе в невидимите светове и да потърси духа на Дякона, се осмелила космическата Слава Севрюкова. Навремето пророчицата приемала хора в столичния кв. „Овча купел“, в малката си схлупена къщурка. По спомени на нейни съвременници през една зима, точно около датата от обесването на националния герой (19 февруари), при нея дошли изключително талантливите скулптори Нина Канарова и Недко Кръстев. Слава се позачудила, че защо пък им е на тези двама творци да искат спиритичен сеанс с една от иконите на българския род. Кръстев обяснил, че са решили да издигнат паметник на Левски в неговия роден град Карлово. Ала това дело било прекалено голяма отговорност за тях, та се зачудили дали леля Слава не може да попита самия Левски, дали одобрява проекта им за монумент.

Ясновидката се позачудила, но приела предизвикателството. Тя се концентрирала в търсене на душевния енергоинформационен еталон на Апостола. Минали не повече от 60 секунди, през които феноменалната жена сякаш въртяла станциите на невидима радиоточка, докато мозъкът й не засякъл нейде във Вселената квантовите вълни на Дякона.
 
На оня свят
 
Ненадминатата ясновидка в началото се сепнала. Тя го видяла изискано облечен, в някаква пребогата къща, която много приличала на едновремешните, но в първия момент не могла да го познае. След няколко секунди духът й се явил в одеждите, познат ни от потретите. Стегнат, млад и красив, с поглед, който сякаш планини може да премести.

По-късно Слава описва и чергата, върху която той стоял в Отвъдното така: „Тя бе толкова красива и пищна, че аз, която никога не съм се блазнила от материалното, чак завидях на това великолепие“.
В онзи момент Севрюкова проговорила с гласа на Дякона, препредавайки неговите послания. Първите му думи били следните:
„Благодаря, че ме повикахте. Това се случва за пръв път, откакто се преселих от другата страна на мира“, рекъл Левски. В средите на окултистите изразът „другата страна на мира“ означава отвъдния свят. Слава също често го използвала, когато вика духове и на други покойници.
 
Мъката на героя
 
Както е по спиритичните правила, Слава дала възможността да духа да каже пръв, ако иска нещо, преди да пристъпят към въпросите. В този момент духът на Левски тихо казал:
„Много ми е мъчно и страшно болно, че ме предадоха ония, за които се борех… Завалиите, които не успяха да изорат дори една бразда на своята нива… А тези тук – посочвайки обстановката на богатата къща – най-спокойно бе на душата ми сред тях. Те за делото даваха и даваха… Без да броят, с кесии даваха…”.

Какво имал предвид Апостола с тези си думи, не станало ясно, но според тълкуванието той вероятно визирал момента на предателството си. По-късно самата пророчица чрез свята дарба разкрива, че по време на своя живот Апостола е получил голяма подкрепа от много богати българи. Той винаги е ходил добре облечен, а в себе си държал големи суми комитски пари, с които в най-краен случай е плащал тук и там, за да няма проблеми с проверките по пътищата. Но накрая Левски е бил предаден за някой грош, но не от поп Кръстьо, както пише в учебниците ни по история, а от някакъв безимотен аргатин. Селянинът, разчитайки, че ще получи богата награда, уведомил заптиетата, че някакъв революционер броди из нивите в района на с. Къкрина, Ловешко. Така на 27 декември сутринта се стигнало до залавянето на Левски край Къкринското ханче от заптиетата.
 
Паметникът
 
След като духът изплакал най-голямата си болка, дошъл редът и на скулпторите да питат дали аджеба Апостола иска тоя паметник, който те са замислили.

„Искам и го желая от цялата си душа. Ала той, собствено, на мене не ми е нужен. Потребен ще е обаче на дадените чеда, за които би значил нещо…”, отговорил мъдро Васил Кунчев. После той одобрил и макета, който художниците носели със себе си. Техният замисъл бил на входа на Карлово да се издигне внушителен 86-метров паметник на революционера, облечен в ямурлук, слизащ от планината, обърнал взор към родната си къща.

В края на сеанса духът на Апостола започнал да отговаря кратко и телеграфно, давайки знак, че или вече не му се говори, или просто му се забранява свише да коментира събития от света на живите.
Така например на въпрос от присъстващите, дали обича Карлово, Дякона отвърнал през устата на медиума Севрюкова: „Много! И често съм там“.

На въпрос, как му се струва съвременното общество, Левски доста резервирано, с една пауза, го определил с репликата: „Сега е… парад“. След това той успокоил присъстващите, че неговото свято дело ще бъде довършено от достойни чеда. „Те в България са малко, но стигат“, заявил духът на Апостола.
 
Загадката на гроба
 
Накрая скулпторите не се стърпели да попитат Васил Левски на изпроводяк и за мястото на гроба му. Точно по това време вървяла голяма дискусия, в чийто епицентър се оказал родолюбивият Николай Хайтов. Авторът на „Диви разкази” прави своего рода историческа възстановка, в която стига до заключението, че Васил Левски е изровен от гробището за престъпници от родолюбиви българи и повторно погребан според каноните на вярата в храма „Св. Петка Самарджийска“ в подлеза на ЦУМ.

Ето защо въпросът, който Слава Севрюкова като медиум препредала на Апостола, звучал горе-долу по следния начин: „Разкопан ли е вече гробът ти?“.

Ако отговорът бил положителен, то това би потвърдило версията на Хайтов. Отговорът на духа обаче смаял всички:
„Там, където съм, там съм си. Никой, никога и по никакъв начин не ме е разкопавал“.
Дирите на Васил Иванов Кунчев се губят след екзекуцията му на 18 срещу 19 февруари 1873 година. Позорното бесило, на което той увиснал със страшна сила, се издигало в центъра на София, където днес се пресичат булевардите „Васил Левски” и „Янко Сакъзов”.
  
Лежи на 50 м от бесилката
 
 Години след този сеанс Севрюкова дала още безценни сведения. Със своето трето око тя видяла, че Дякона лежи на около петдесетина метра от бесилото. В една естествена релефна вдлъбнатина. Изкопът в скованата от студ почва бил плитък. След Освобождението обаче при новия градоустройствен план на столицата се наложило на същото място да се намали денивелацията. Така били струпани повече от десетина метра пръст, под които се озовали и костите на Левски.
 
Прераждане

Севрюкова често също така казвала, че душата на човек се преражда много пъти, докато не се усъвършенства достатъчно. По този повод едно от последните й видения било, че духът на Левски скоро отново ще се прероди с мисията на свободата, но вече в друго племе, не в българското.
„Народът, който можеше да освободи своя най-голям син, но не пожела, не заслужава да знае къде е гробът му. Никога няма да се разкрие гробът на Левски“, пророкувала приживе ненадминатата ясновидка, пред която дори Ванга се прекланяла.