Китайското зеле става и у нас

Съвсем наскоро “открих” китайското зеле. Можете ли да разкажете нещо повече за него и технологията на отглеждането му? Вирее ли у нас?
Николинка ЯНЧЕВА, Първомай

Доскоро китайското зеле беше сред екзотичните зеленчуци в любителските градини. Сега вече не е така, но все още не е много популярно.
Основното му предимство пред другите е, че е бързо зреещо. От засяването до формирането на розетката са необходими 40-50 дни. Другото му предимство е, че е студоустойчиво и устойчиво на болести. 

Китайското зеле се развива най-добре при прохладен климат. Оптималната температура за отглеждането му е 15-20 градуса. Предпочита слабо кисели до неутрални, плодородни почви с рН 5,5 до 7,0. Не понася преовлажняване. Произвежда се направо от семена, които се засаждат на нужното място и после се прорежда. Полива се с разреден пресен оборски тор в съотношение 1:10 на всеки 2 седмици (една лейка на 10-12 растения). След поливане или дъжд почвата се разрохква. Растението има плитка коренова система, затова трябва да се следи влажността на въздуха. В горещо време се полива с лейка - 10 л вода на 1 кв. м, а през сухия период - на корен с 15-20 л на кв. м.

Това зеле е много ценен зеленчук, съдържащ много витамини и минерални соли. Използването му като храна нормализира обмяната на веществата, подобрява храносмилането. Освен това е и старо лечебно средство. Сокът му лекува незарастващи рани, язви след изгаряне. Листата се стриват, смесват се със суров белтък от яйце и се налагат върху раната. Използва се за лечение на анемия и за разслабване. Благодарение на голямото съдържание на целулоза намалява холестерола в кръвта и играе голяма роля в профилактиката и борбата с атеросклерозата. Използва се като диетична храна при сърдечносъдови заболявания и язва на стомаха. Съдържа незаменимата аминокиселина лизин, която спомага за разтварянето на чуждите белтъци в кръвта. Затова и е едно от средствата за почистване на кръвта от микроорганизми.