Емилия ГЪРДЕВА, София
Аглаонемата е листно-декоративно растение, което се среща в много домове, а причината е, че има ефектна окраска и се отглежда много лесно. А най- популярният вид е аглаонема “Сребърна царица”. Тя е братовчедка на дифенбахията, антуриума и спатифилума. Известни са над 60 вида. На височина достига до 50-70 см. Аглаонемата и дифенбахията на пръв поглед могат да се объркат много лесно. Но при по-внимателно вглеждане се виждат и разликите. Растението е оформено като храстче и е по-ниско.
Едното й предимство е, че с времето не се получава такова оголване на стъблото, както е при дифенбахията.
В допълнение, цъфти продължително, като цветчетата са малки, събрани в съцветие ягода. Странното съцветие понякога обърква хората, които го мислят за болен деформиран лист. Това води до нови грешки в търсенето на проблема. Цветовете приличат много на тези на спатифилума, но са винаги със “зелена качулка” - намират се под листата и могат лесно да се открият.
Аглаонемата предпочита нормална стайна температура, но се чувства превъзходно и в по-топли помещения. Температурата в никакъв случай не трябва да пада под 18 градуса.
Оптималната е в границите 22-23 градуса
Обича корените й да са на топло, затова не поставяйте саксиите върху теракота или мрамор, освен ако не сте с подово отопление. Не понася студените течения. През зимата да не я оставяте до отворена врата или прозорец, защото едно по-дълго проветряване може да коства живота й. Среда с повишена влажност на въздуха е идеална за нейното отглеждане. Целогодишно пулверизирайте листата с достатъчно престояла вода със стайна температура. През зимата се нуждае от ярко осветление, а през лятото не бива да попада под въздействието на преки слънчеви лъчи.
И в двата случая трябва да се съобразявате с тези нужди на растението, за да запазите красивите му шарки.
През целия вегетационен период се нуждае от обилно поливане, но след като повърхността на почвата е леко засъхнала. През зимата поливането се намалява до умерено. От пролетта до есента (март - септември) се подхранва на всеки две седмици. Най-подходящи са торовете за рододендрони и азалии. Пролетта и лятото са много подходящи сезони за размножаване с връхни и стъблени резници, както това става при дифенбахията. Вкореняват се безпроблемно във вода, след което се засаждат. Още по-лесно е да се използват млади израстъци с няколко листенца и коренчета.
Внимание!
Цветето е отровно. Използвайте ръкавици при работа с него.
И пазете децата!
Запомнете:
♦ Ако листата избледняват и изчезва окраската им - те са преосветени с много ярка или пряка слънчева светлина или светлината е била много оскъдна.
♦ Листният ръб е кафяв, листата са сбръчкани или завити - почвата е пресъхнала, сух или студен въздух.
♦ Листата са жълти по края - поливана е с хлорирана вода, недостиг на светлина, недостатъчна влажност на въздуха или недостиг на хранителни вещества.
Все още няма коментари