Проф. Мермерски: Краставиците са мощно оръжие срещу рак, диабет и болести на сърцето!    

Ако иска да живее дълго и да е здрав, българинът трябва да се прекланя най-вече пред плодовете, зеленчуците, гроздето, бобовите култури, меда, млякото. Това е съвет на проф. д-р Христо Мермерски – автор на 31 книги в областта на целебното и здравословно хранене, народната и природната медицина. Някои от книгите на професора, плод на 6 десетилетия научна работа, са преведени в САЩ, където се радват на голям интерес. 

В книгите си проф. Мермерски е описал съдържанието на хранителни вещества и ценни елементи в 100-те най-лечебни и най-любими на българите храни, както и болестите, които те предотвратяват и лекуват.„Краставиците, които виждаме по всички сергии, са сред най-полезните и лечебни храни. Смятат се за зеленчук, но всъщност са плод. Съдържат изключително малко калории, но високо съдържание на хранителни вещества. Тонизират, рехидратират, охлаждат – това са само три от най-големите ползи от краставиците в топлите месеци на годината. Предотвратяват задържането на вода в организма, помагат да се изхвърлят по-бързо вредните вещества и са чудесен природен диуретик. Помагат при лечението на почти всички заболявания на сърцето. Съдържат 95-96% вода, незначителни количества целулоза, пектин, белтъчини и витамин А, В, С. От минералните соли най-високо е съдържанието на калия, фосфора, калция, желязото, магнезия.

Краставиците са богати на витамини A, B1, B6, C, D, пряко отговорни за здравето на имунната система и правилното функциониране на тялото. Сериозен плюс на краставиците е високото съдържание на микроелементите мед, цинк, йод, манган и кобалт, които имат важна роля за нормалното регулиране на системите в човешкото тяло. Йодът в краставицата помага за нормалното функциониране на щитовидната жлеза и забавя развитието на атеросклерозата. Те оказват много добро действие при хора с нарушена сърдечна дейност. Високото съдържание на калий ги прави много ценна храна както при високо, така и при ниско кръвно налягане. Наличието на цинк пък увеличава количеството на инсулина и прави краставиците незаменима храна за диабетици. Краставиците съдържат много антиоксиданти, включително витамин С, бета-каротин, флавоноидите кверцетин, апигенин, лутеолин и камферол, който помага в борбата с рака и понижава риска за сърдечни заболявания. Съкращават времето за преобразуване на въглеродите в мазнини, което ги прави много подходящи за диети за бързо вталяване“, обяснява проф. Мермерски. Краставиците буквално могат да „охладят“ възпалителните процеси в тялото.

Според някои изследвания върху животни екстракт от краставици помага за намаляването на нежелани възпаления, частично чрез намаляване на активността на възпалителните ензими. Краставиците съдържат полифеноли, наречени лигнани, които понижават риска от различни видове рак, като рак на гърдата, яйчниците и простатата. Също така съдържат вещества, наречени кукурбитацини, също с противоракови свойства, допълва още професорът. Той разкрива, че краставицата е една от най-старите храни в света – използва се над 6000 години. Родината ѝ е Индия. В Европа я пренася Александър Македонски, а Христофор Колумб през Хаити я разпространил в Новия свят. Отглеждането на краставици в оранжерии е въведено от френския крал Луи XIV. Думата „краставица“ идва от гръцки и означава „незрял“, може би заради зеления цвят.