Бомба облива в кръв маскен бал в Градското казино

На 31 януари 1915 г. в Градското казино в столицата се събира целият столичен елит – по традиция на Заговезни артисти от Народния театър и известни художници организират тук бал с маски. 

Забавата е в разгара си, когато към 1 ч. след полунощ, на 1 февруари, депутатът от Народнолибералната партия Иван Багаров вижда, че на един стол близо до прозореца нещо дими. Той посяга да го вземе и в препълнената зала се разнася страхотен гръм. Багаров е открил бомба, но твърде късно. Целият облян в кръв, на място загива и Никола Бояджиев – син на началник-щаба на армията генерал Климент Бояджиев. 
Мъртви са още художникът Петър Милев, Цветана Христова и Мара – дъщерята на военния министър ген. Иван Фичев.

На 1 февруари министър-председателят д-р Васил Радославов записва в дневника си: „Според доклада на столичния градоначалник атентатът ще е дело на анархистите. Той се съмнява в Хр. Дежурний”.

За сведения, които биха довели до откриването на виновниците, градоначалникът обявява награда от 20 хил. лева. Сумата никак не е малка за онова време и за нея веднага се явяват двама кандидати – Александър Антов, бивш четник на ръководителя на ВМОРО Тодор Александров, и Христо Дежурний. Последният е познат на полицията като терорист, мошеник, с две думи – тъмна личност. Антов посочва като вероятни извършители на атентата анархистите – Христо Сантов от Кукуш и Георги Илиев - Дезертьора. Христо Дежурний пък съобщава на следователите, че атентаторите са Ицо Кукушанеца, Серафим Манов и Викентий Попатанасов.

След като едното име – това на Христо (Ицо) Сантов от Кукуш, се засича от двамата свидетели, четиримата набедени терористи веднага са арестувани. В канцеларията на В. Попатанасов, който работи в Сметната палата, са намерени 3 ръчни бомби. В дома му също са открити взривни материали. Установява се, че задържаните се познават добре и това засилва подозрението, че те са организирали тайна терористична група за извършване на пъкления атентат.

С много бой следствието се наема да докаже тази версия. Като подсъдими са привлечени още свидетелят Антов и Милан Манолев, ученик на Попвасилев от педагогическото училище в Скопие.

Поради големия интерес съдебният процес се провежда във Военния клуб. Присъдите по углавно дело №291/1915 са произнесени на 27 юни 1915 година. Викентий Попатанасов, като ръководител на терористичната група, Христо Сантов и Георги Илиев, като непосредствени извършители, са осъдени на смърт. Поради това, че е непълнолетен, присъдата на Георги Дезертьора е заменена с 20 години затвор. Като помагач, Милан Манолев получава 10 години зад решетките, а Серафим Манев – 5. Вместо 20 хил. лв. награда на свидетеля Александър Антов дават 6 години затвор заради заговор срещу живота на цар Фердинанд.

Два месеца след екзекуцията на Попвасилев и Илиев – на 18 септември, д-р Никола Генадиев получава писмо от Исмаил Хакъ бей, инспектор от турската тайна полиция. Праща му го кметът на Търново Борис Мокрев, при когото беят се укрива след бягството си от Турция. За нещастие д-р Генадиев не прочита писмото веднага. Обръща му внимание чак две години по-късно. А в него са разкрити истинските организатори на трагичния взрив в Градското казино.

По това време вече бушува Първата световна война. България е неутрална, но се колебае към кого да се присъедини – към Съглашението (Англия, Франция и Русия) или към Централните сили (Германия и Австро-Унгария), на които съюзник е Турция. И в тази сложна обстановка турското правителство решава да отблъсне българските симпатии към Съглашението чрез... един атентат!

В Цариград е повикан търговецът на оръжие Наум Тюфекчиев – майстор на политически атентати. Той е от Ресен, Македония, и като повечето тамошни революционери иска родината му да се присъедини към България. Но освен идейни подбуди Тюфекчиев не е безразличен и към парите. По нареждане на Шукри бей – началник на турската тайна полиция, на Тюфекчиев са отпуснати 10 000 турски лири (227 000 лв.), за да организира атентат на публично място. Указанието е следите да водят към Сърбия, т.е. към Съглашението.

Ръководството на пъклената операция е поверено на Мехмед Садък бей – потурчен българин, бивш четник на Яне Сандански.

Тюфекчиев набелязва мястото – Градското казино в София, и го съобщава на Мехмед с шифрована телеграма. Няколко дни преди Заговезни в българската столица от Цариград пристигат опитните терористи Мехмед Сейфедин, Иван Икилюлев – македонски българин, Владо Чолаков – търсен от полицията за обири и убийства, и Христо Иванов Дежурний. Последният заедно с Тюфекчиев трябва да даде на полицаите фалшива следа след атентата. Бомбата, предназначена за казиното, е една от четирите, останали от осуетения атентат в "Св. Александър Невски”.

По време на трагичния бал за охрана на казиното отговаря Стефан Стоилов – инспектор от Обществена безопасност. За да освободи охранителите от южната страна на сградата, Тюфекчиев дава на инспектора 30 000 лв. подкуп.

С покана, осигурена от Тюфекчиев, и с маска на негър, пръв от атентаторите в казиното влиза Мехмед Сейфедин. Той отваря незабелязано южната врата на сградата, през която се промъкват Икилюлев и Дежурний.

През един прозорец Владо Чолаков подава на двамата бомбата и те я поставят в ложа №5. След взрива Стефан Стоилов показва на Тюфекчиев парче от бомбата и го пита като специалист каква е. „Сръбска!”, категорично заявява той. По-късно Тюфекчиев изпраща Александър Антов и Дежурний да дадат показания срещу Викентий Попатанасов. Набедените виновници не са избрани случайно. Всички те са в конфликт с ръководството на ВМОРО, което е за влизането на България във войната на страната на Централните сили. Иван Икилюлев и Мехмед Сейфедин са пуснати от ареста. Въпреки че още през април Исмаил Хакъ бей се явява пред следствието и разказва всичко, което знае за тайната операция на турското разузнаване. Но неговите показания са скрити!

На 6 септември 1915 г. правителството подписва с Централните сили таен протокол и се обвързва с тях. Премиерът Радославов използва много ловко последствията от атентата, за да ангажира България в Първата световна война.

На снимките:
- горе - Военният клуб
- долу в ляво - Погребението на Наум Туфекчиев
- долу в дясно - Градското казино