Как подписахме оръжейната сделка за 1 млрд. долара с Ирак

През 1966 г. режимът в България, изпитващ остра нужда от долари, стимулира контрабандна търговия, наречена „скрит транзит”.
Създадена е схема, чрез която „транзитът” е вкаран под шапката на Министерството на външната търговия под контрола на Държавна сигурност. Становището  на Второ управление на КДС от 23 февруари 1966 г. е „тази дейност да се извършва само от една търговска централа.”

Контрабандният модел за набавяне на валута нарушава международни договори и митнически разпоредби, по които страна е НРБ,  но той е дълбоко законспириран като дейност и работи ефективно близо 25 години, въпреки че криминалният характер на държавната контрабанда няма нищо общо със социалистическото планово стопанство на България.

Първоначално контрабандата вкрючва часовници, пистолети, кафе, като се използват турски и сирийски трафиканти, а

пионер в начинанието е фирма „Тексим”.

През 1966 г. Тодор  Живков натоварва с тази специфична дейност търговското предприятие „Кинтекс”, изместило „Тексим” и  Инженерното управление в търговията с оръжие.

Първоначално „Кинтекс” се занимава освен с търговия с оръжие и с реекспортни и други сделки.
На 19 юли 1967 г. със секретно разпореждане на МС са въведени правила за контрол над транзитната търговия.
В структурата на „Кинтекс” е създадена Трета дирекция „Скрит транзит”, разделена на три кантори – търговия със специално имущество, с цигари и алкохол и с луксозни стоки.

По – късно в списъка влизат битова електроника, злато, сребро, диаманти, платина, забранени лекарства.

В добре функциониращата схема основна роля играят задграничните фирми

Те съществено се отличават от обичайните търговски дружества и приличат на днешните офшорки, тъй като са със скрит собственик.
В Лихтенщайн „Кинтекс” регистрира 5 фирми, между които „Соколи” и „Гудекс аншалт”, функциониращи като пощенски кутии с генерално представителство в София, осъществявано от ген. директор на „Кинтекс” Иван Дамянов.

Операциите се реализират от фирмените представителства в София, разполагащи със специални бази и складове в столицата и във Врана и Бургас, както  и с над 70 леки и товарни автомобили.
Цялостната дейност по

безпрепятственото преминаване на стоките през страната и ГКПП и митниците се контролира от ДС,
чийто служители работят във всички звена на веригата.

За подобряване на контрабандната дейност на 31 юли 1978 г. правителството на Станко Тодоров приема ново, строго секретно решение , с цел да не се допусне компрометиране на комунистическия режим у нас.

Според тайния документ контрабандата обхваща търговията по суша, море и въздух със стоки, които са „под особен международен търговски режим, операции с парични ефективни и ценни книжа, както и със стоки с особени качества и високи стойности, за които клиентите - доставчици нямат официално разрешително за преминаване транзит през съседни на България страни и вносно разрешително за страната получател.”

При транзитирането на стоките имуществената отговорност се носи от чуждестранни фирми и лица, а „Кинтекс” получава правото „да създава представителства на чуждестранни фирми за прикриване и обслужване на дейността по транзита, които могат да бъдат регистрирани в НРБ”.

Държавната контрабанда носи стабилни приходи на комунистическа  България

В строго поверителен доклад  от 30 януари 1978 г.до Станко Тодоров на  министъра на външната търговия Христо Христов  става ясно, че годишната печалба от скрития транзит е около 17 млн. долара, а оборотът е над 100 млн. долара.
„Кинтекс” се отчита по специална извънбюджетна сметка към отдел „Специален” във финансовото министерство, създаден през 1959 г., за който знае само финансовия министър.

От 1968 г. „Кинтекс” финансира представителните разходи на управляващата върхушка у нас, които достигат

 20 млн. валутни лева за периода 1980 – 1990 г.,  постъпили в сметката на ЦК на БКП

Отчитането на контрабандата става по „резервна валутна програма”. За периода 1980 – 1985 г. от тази дейност  е отчетена чиста печалба от над 49,5 млн. лева, а от 1980  до 1990 г. валутните постъпления възлизат на 1 117 869 000 валутни лева, като от тях 200 млн. са от „скрития транзит”.
При започването на възродителния процес на 18 януари 1985 г. дейността на задграничните фирми на „Кинтекс” е преустановена със строго поверително решение на МС на 9 август 1985 г., като Трета дирекция „Скрит транзит” във фирмата е закрита, тъй като управниците ни с основание се страхуват, че Турция може да разкрие и изобличи България за извършваната контрабанда през нейна територия.
Страховете от скандал скоро са забравени и външнотърговският ни министър Христо Христов предлага

контрабандата да се поднови чрез фирма „Икомев”, създадена през 1964 г. в Лихтенщайн

 От 1985 г. на нея е възложен „скритият транзит”. Открито е и представителство на „Икомев” в София към външнотърговската организация „Интеркомерс”.
Предметът на дейност на представителството включва реекспорт с цигари, алкохол, медицински медикаменти, часовници, битова електроника, сътрудничество в преработката на скъпоценни метали и перли.
Представителството на „Икомев” е ръководено от бившия служител на МВР Божидар Йорданов.

„Икомев” наследява схемата и контрабандните канали от фирмите на „Кинтекс”, както и кредит от 7 млн. долара , който всъщност е стойността на контрабандния алкохол и цигарите, които „Инкомев” наследява в секретните складови бази – цигари от марките „Дънхил”, „Ротманс”, Пал Мал”, „Марлборо”, 200 кашона уиски и 200 000 бутилки водка „Столичная”.

След промените от 10 ноември 1989 г. компроматите за операциите на „Инкомев” се заличават по личното разпореждане на министър Христо Христов, докато Божидар Йорданов остава търговец в Австрия.
През май  1989 г. е създадена още една задгранична фирма , чрез която „Икомев” разширява дейността си – „Гардаг” с директор Никола Попов, зет на бъдещия български премиер Андрей Луканов.

Попов е бивш зам. – директор на Българската търговско – промишлена палата, а фирмата, въпреки че е регистрирана в Швейцария, е със  седалище във Виена.
„Гардаг” получава среброто от българския стратегически резерв, което външнотърговската ни банка продава на запад чрез „Икомев”.

За по – малко от три години – до март 1990 г. „Икомев” изнася над 40 тона сребро от София до Цюрих

със самолети на БГА „Балкан”.
Среброто се изнася, за да се купи злато, а „Икомев” е посредник, за което получава съответната комисионна.
През 1981 г. България се включва и в нелегалната търговия на забранени лекарства, на първо място  каптагон – продукт от групата на амфетамините.

Чрез фирмата на небезизвестния сириец Исмен Тюркмен – Шабан – „Шабан” каптагонът е внесен официално у нас от западногерманския производител „Дегуса”, след което се препродава в Близкия изток на много по – висока цена.

През същата 1981 г. страната сама започва производство на каптагон, зад гърба на фирмата – производител

Това става със знанието на ДС, а продукцията се реекспортира чрез „Кинтекс”.
Каптагонът се произвежда   в Дървеница, в Илиянци и в Станке Димитров - сега Дупница.
След демократичните промени контрабандата с лекарствените препарати минава в ръцете на бивши служители на ДС.
Така каналите, създадени с държавни средства, изнесени зад граница в тайни фирми, се използват за изпиране на мръсните пари, получени от „скрития транзит” и приходи от продажбата на наркотици и оръжие.