В последно време твърде много се спекулира с фактите и слуховете около смъртта на Христо Ботев. Кой го е убил и защо поетът е бил разстрелян, са вечните въпроси, на които все още няма точен отговор. Това е поводът да потърсим за разговор един от признатите архивари на България, Марин Караиванов, който говори единствено със силата на документите.- Г-н Караиванов, кой и защо уби Христо Ботев? Какво казват съхранените в архивите на България документи?
- Всеизвестната трактовка за турски куршум е потвърдена подир Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Тя се насаждаше и през 45-годишния, тъй наречен социалистически възход. Ако се позовем на документите от онова време, ще видим, че куршумите по тялото на Ботев са автентично български: единият в гърдите, другият в челото!
Гениалният поет, пламенен публицист и непоколебим революционер е преди всичко предтеча на българския анархокомунизъм. Той вярва, че както националното, така и социалното освобождение са неразривно свързани. Никак не е случайно, че неговият тогавашен приятел и може би донякъде почти съидейник преди Освобождението Стефан Стамболов изтъква: “Ако Ботев беше доживял до свободата, щеше да се наложи да го обесим!”. Едва ли случайно в сатирично-хумористичния вестник “Тъпан” от 27 май 1870 г. Ботев изрично и категорично изтъква “че неговите съотечественици няма какво добро да очакват от Московското правителство”.
Лобното място на Околчица
- Как Бакунин влияе на Ботев?
- Известно е, че земетръсната публицистика на Бакунин е вдъхновила Ботев да напише своето знаменито революционно, антиклерикално стихотворение “Моята молитва”. С фейлетона си “Смешен плач” българският бунтовен бард гръмко и яростно заклеймява кръвожадните палачи на Комуната! В огнедишаща статия пък от 1 май 1875 г. в своя вестник “Знаме” Ботев гръмогласно прокламира: “Основата на всяко едно правителство са кражбата, лъжата, насилието... Ние имаме пълно право да кажем, че всяко правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството”.
- Но фактите говорят, че Бакунин не е единственият вдъхновител на поета.
- Да, така е. В края на юли или в началото на август 1869 г. в Букурещ Ботев се запознава с фанатичния руски анархист Сергей Нечаев, чиято основна идея е абсолютното ликвидиране на деспотичната руска самодържавна монархия. За тази цел през същата тази година безумно метежният руснак нелегално формира конспиративната организация “Народна разправа” за безкомпромисна въоръжена борба с царизма, преди всичко посредством драстични терористични акции. Всъщност двамата са не само връстници, но и идейно кръвни съмишленици и приятели. Именно хипнотичното, тотално въздействие на Нечаев превръща Ботев в абсолютно безкомпромисен революционер, макар че той и преди това е един от най-ревностните адепти на анархо-комунистическия идеал и възторжен почитател на Белински, Херцен, Чернишевски и особено на Бакунин. Той недвусмислено счита, че българският “православен народ е достигнал до такова гнуснаво, скотско положение, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на света... Българският народ е роб, и роб безусловен... и аз имам пълното човешко право да го прокълна от всичкото си сърце и душа... Ех, проклет да е, ако той не въстане!...” Ботев категорично, изобщо отрича държавата като някаква уж целесъобразна от хуманна гледна точка институция и особено яростно пустосва българската дармоедна, чорбаджийска каста, независимо под каква форма съществува туй угоено, дембелско съсловие. Перманентният бунтар причислява чорбаджиите и висшето духовенство към най-върлите врагове на българския народ и гръмогласно пледира, че националноосвободителната революция трябва обезателно да постигне не само национално освобождение на обезправеното българско население, но и непременно да извоюва повсеместна социална справедливост и равенство между човеците. Ето защо вулканично-бунтовният българин попада приоритетно в полезрението на руската царска тайна полиция “Охранката” - Отделение по охранению общественной безопасности и порядка, и бива лично разпитан в Браила от специално командирован именно заради него през 1871 г. щатен агент от енигматичното Трето полицейско Петербургско отделение.
Сега го славим всяка година с походи и тържества.
- Вече говорим за конспиративните срещи на Ботев?
- Разбира се, конспиративно-дружеските контакти на Ботев, особено с Нечаев, не му се разминават току-така и през 1872 г. той е арестуван и лежи повече от три месеца във Фокшанския затвор. Освободен е с личната протекция и съответната парична гаранция на Любен Каравелов. Съвсем логично в края на 1874 г. начело на Българския революционен централен комитет (БРЦК) застава Христо Ботев, защото Каравелов се отказва от революционната си дейност. В началото на месец септември 1875 г. обаче агенти на Азиатския департамент на Руското министерство на външните работи спретват злостен компромат срещу Ботев. Те твърдят, че той уж е злоупотребил с парични комитетски средства. Тотално омерзен и разочарован, Ботев напуска БЦРК на 30 септември същата година. След това така или иначе съвсем закономерно той се превръща в мишена на Азиатския департамент на Руското министерство на външните работи, на Руската царска тайна полиция - “Охранката”, както и на Руското имперско военно разузнаване.
- Ще споменете ли някои от имената?
- Да, според съхранените документи сред вербуваните от въпросните руски тайни служби българи са: Софроний Врачански, Любен Каравелов, Тома Кърджиев, Стефан Стамболов, вербуван през 1872 г., и мн. др. Между впрочем Руското имперско военно разузнаване внедрява свой щатен шпионин и в Ботевата чета. Това е руският княз Арует Загрин, родом от Латвия, капитан от руската армия. Кой знае защо, в един момент той се отделя от четата, макар че е бил член на четническия щаб, и загива при сражение с башибозушка потеря във врачанските лозя на 19 май 1876 г., отнасяйки тайната си шпионска мисия в гроба. А каква ли ще да е била тази толкова секретна мисия, ако ли не физическото ликвидиране на най-бунтовния българин Христо Ботев? И не само защото е съмишленик на осъдения на 20 години каторга и натикан в непристъпната Петропавловска крепост Нечаев, който умира там на 3 декември 1882 г.
- Всъщност кога в четата на Ботев започват раздорите?
- С ходатайство на княз Загрин в четата, а и в нейния щаб, влиза небезизвестният националреволюционер Никола Обретенов. Той съвсем умишлено провокира конфликт между Ботев и четническия военен командир - завършилият юнкерското Николаевско военнопехотно училище в Одеса поручик от руската армия Никола Войновски. На неговото място войводата назначава Перо Симеонов - Херцеговинецът, оказал се също ходатай на латвийския руснак. Впрочем по време на сражението - 20 май 1876 г., поручикът буквално дезертира, както пише в спомените си участникът в Ботевата чета Димитър Икономов: “В най-големия разгар на битката около 60 души, начело с офицерина Н. Войновски, се отцепиха и тръгнаха да се спасяват в долината, която води към река Искър”. Във Враца нито една пушка не пуква, нежели да се вихри някакво въстание.
- И така: на 20 май 1876 г. под връх Камарата във Врачанския балкан е убит Христо Ботев.
- Това убийство, което не успява да извърши руският капитан Арует Загрин, го извършва блестящо вербуваният от царската “Охранка” ербап масон Никола Обретенов. В тази му мисия той е подкрепян всеотдайно от неговите доверени масоновизирани аркадаши Георги Апостолов, Сава Пенев и Димитър Тодоров - Димитрото, все пишкин членове от щаба на четата. Що се отнася до тежко ранения в коляното Перо, той безцеремонно е ликвидиран от масонската тайфа веднага подир разстрела на войводата. Фразата: “Ботев, ако ти направиш това, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш!” не е изречена от Херцеговинеца, а от вездесъщия бамбашка масон Обретенов. А що ли пък толкоз абсолютно недопустимо и светотатствено бе изрекъл Ботев, който се мотивира съвсем смислено по следния начин: “Какво мислите да правим, когато в тия две сражения патроните ни свършиха? Помощ отникъде нямаме, хляб също няма! Да продължаваме ли, или да се отправим към Сърбия?”. И в отговор на тази съвсем стратегически очевадно-целесъобразна обосновка Обретенов отведнъж изпада в неистов амок и от упор прострелва Ботев в сърцето, след което го гръмва за всеки случай и в челото! Впоследствие пише в мемоарите си: “Оставихме трупа на Ботев до самия този камък на мястото, където беше убит, и отидохме към Крушовския извор да търсим четата. Като четниците запитаха де е Ботев, ние им казахме, че е напред и ще го настигнем. Нощувахме нейде около извора”. Наистина, какво сатанинско безочие! След като вероломно светили маслото на войводата си, се тръшнали връз шумата и яко си отспали! И ако туй не е перфектно поръчково убийство, какво друго може да е?! Така или иначе, Нечаевият приятел Христо Ботев бил вече мъртъв и руският цар самодържец можел да въздъхне доволно...
- Никола Обретенов е свидетелствал за смъртта на Ботев, запазени ли са в архивите неговите думи?
- Няколко години подир Освобождението е съставена Първата комисия, назначена от Министерството на просветата, с председател литературоведа Леонид Спасов, за да обследва обстоятелствата, довели до гибелта на Христо Ботев. Комисията стига до извода, че Ботев е убит от неизвестен българин или българи, за да бъде ограбен, защото кемерът му бил тъпкан с махмудии и наполеони, демек с паричния ресурс на четата. Всъщност кой знае, може и така да е! И нищо чудно Обретеновата масонска шайка да е измъкнала четническото имане! През 1927 г. е сформирана нова комисия, оторизирана да разбули мистерията около гибелта на Ботев. Най-главният свидетел, вездесъщият Никола Обретенов, така се оплита в показанията си, че шестима членове от състава на комисията подписват протокола с “особено мнение”. Дотогава маститият поборник Обретенов изобщо не стъпва на Ботевото лобно място! Вече на смъртния си одър - 10 октомври 1939 г., когато свещеникът го пита има ли да изповяда нещо недоизказано за Ботевата смърт, той отронва сподавено: “Уви... За честта на българския народ ще отнеса истината на небето!”.
