В края на 1944 г. Червенков се завръща в България и влиза в ръководството на БКП. По негови директиви са създадени „лагерите на смъртта“ (за политически затворници) в България по образец на съветския ГУЛАГ. След смъртта на Васил Коларов той оглавява правителството и БКП.
В началото на 1950г. Червенков е избран за председател на Министерския съвет и за генерален секретар на ЦК на БКП. Не може да се отрече, че в изостаналата през годините на войната и след това България започва подем и развитие на икономиката, науката и образованието. Неизбежна е под негово влияние интеграцията със Съветския съюз, но това носи на държавата ни достъп до евтини суровини и възможност за износ.
След смъртта на Сталин Червенков е обвинен в налагане на култ към личността си. Отстранен е от постовете си. Червенков остава начело на Отечествения фронт до 1957г. , а през 1962 е изваден от ръководството на БКП и е изключен от партията. Заедно с него от ЦК е изключена и съпругата му Елена, най-малката сестра на Георги Димитров. Членството му е възстановено през 1969г. след т. нар. Парижка пролет.
Семейство Червенкови имат син и дъщеря
През 1926 Вълко Червенков се жени неофициално за Елена Димитрова, най-малката сестра на Георги Димитров. До края на живота си не сключват граждански брак. Двамата имат син и дъщеря:
Владимир (-1965) и Ирина, която е филолог русист, преподавател във Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя има двама синове - Павел и Александър.
Проф. Ирина Червенкова за времето на тоталитаризма:
Привилегиите, разделяли едните от другите, се изразяваха в липсата на ограничения за “едните” : В онези времена жилищната площ беше ограничена според броя на членовете на едно семейство, а в същото време за висшите партийни членове и държавници нямаше подобни ограничения.” В безпроблемното намиране на работа: “Когато постъпих на работа в университета, ме назначиха като асистент-преподавател. По-късно разбрах от колеги в катедрата, че в същия кабинет, на същото бюро е седял друг човек, който е бил освободен заради мен - така решили от ръководството на университета, но не по нареждане на баща ми.” В магазините за “богоизбрани”: “Някъде в началото на 60-те години в София имаше магазин за облекло (намираше се на бул. “Толбухин”, сегашния бул. “Левски”, близо до турската легация), от който можеха да пазаруват само членовете на правителството и на Политбюро. Беше снабден само с вносни висококачествени дрехи, които не се предлагаха в никой друг магазин в страната. По нищо не личеше, че това е магазин, и за него знаеха само отбраните кръгове..”.
Синът на Вълко Червенков – Володя има лоша съдба
На 22 септември 1965 г. семейството е връхлетяно от огромно нещастие. Владимир, синът на Вълко и Елена Червенкови, загива нелепо при неизяснени обстоятелства. По това време е 36-годишен. Пада от четвъртия етаж на сграда на площад “Славейков” върху балкона на третия. Много са фактите, които навеждат на мисълта, че това не е нещастен случай, каквото е решението на следствието. “Баща ми беше дисциплиниран човек. Служеше безрезервно на комунистическите идеи, с които беше свързал живота си още в младежките си години. В името на партията преглъщаше всичко. Но в края на живота си каза: “Убиха го!”
Проф. Белчо Белчев, син на богат фабрикант навремето разказва:
- Попаднах на остров Персин в лагера Белене през 1958 г. Бях 24-годишен. Формалният повод – поръчков материал, излязъл през февруари във в. “Студентска трибуна”. В очерка “Зараза” бях наречен “мъртва душа, която загнива приживе от разврат, пиянство, безделие, алчност, картоиграчество”. Истинската причина беше, че карах кола, носех часовник и бях в една компания с по-големия брат на Вълко Червенков. За младата читателска аудитория – Вълко Червенков бе пръв партиен и държавен ръководител до 1954 г. После го низвергнаха. Неговият по-малък брат Борис бе завършил “Роберт колеж” в Цариград. Бях приятел и със сина му Володя – красив и умен. Той загина много млад при мистериозни обстоятелства и тръгнаха слухове за убийство.
Бях свидетел и знам, че Володя умря нелепо и никой не го е убивал. С него се сприятелих през студентските си години. Беше завършил електроинженерство в Съюза. По-голям от мене с 3 години. Разбираше си от работата.
Но имаше странно и страшно пиянство
Ставаше като сомнамбул, говореше се, че това е семейна черта. Ожени се за красивата щерка на акад. Хаджиолов – Кремена. Говореше прекрасно английски, фин човек. Обичаха го във всички нощни заведения в София. Ръсеше много пари. Вълко Червенков подари на сина си ЗИМ, голям почти колкото ЗИЛ. Даде му и апартамент на ул. “Любен Каравелов”. По онова време Червенкови живееха в блока на Политбюро, до Спортната палата. Апартаментът им беше над 300 квадрата.
Проф. Велко Вълканов - доктор на юридическите науки на Лайпцигския университет, Германия.
Адвокат. Безпартиен. Депутат (1990 – 1997). Независим кандидат за президент, подкрепен от БСП през януари 1992 г. , почетен председател на Българския антифашистки съюз:
Вие със сигурност знаете кой беше Вълко Червенков. А знаете ли къде неговите внуци?
- В Америка, разбира се. Работят, укрепват американската икономика. На всички наши другари, сегашните, които са на власт, децата им са в чужбина. На всичките. Още навремето ги пращаха в американски колежи. Надяваха се като се върнат да помогнат. Върнаха се юпитата и ни разгониха фамилията. В държавата се наложи античовешки модел. Всичко сега се свежда до пари, всичко се продава.
Синът на дългогодишния председател на Народното събрание
по времето на соца Райко Дамянов – Дамян Дамянов разказва: Синът на Вълко Червенков умира при инцидент...През есента на 65-та стана, но случаят се потули тогава. Понеже причината беше неудобна. Червенкови имаха апартамент на “Евлоги Георгиев” и там в района Червенков-син завързва любовни отношения с някаква съседка, на която мъжът й бил военен - полковник. И така, по “съседски” значи – те си общуват. Военният обаче един ден се връща ненадейно и почва да тропа по вратата, а ония са в леглото. И Червенков решава да прескочи през балкона – разстоянията от балкон до балкон не бяха големи в тая кооперация. Но как е преметнал крак, в какво се е препънал – не успява да се прехвърли на другия балкон и пада долу от петия етаж. Загива във вътрешния двор на блока. Потулиха работата и казаха: ”Нещастен случай!”
Михаил АХЧИЕВ
Все още няма коментари