На този фон като че ли тезата на премиера, че по-добро не може да се случи (разбирай, за управляващата коалиция), не изглежда съвсем точна. Първо, защото това „по-добро“ е единствено за ГЕРБ. И второ – защото зад видимостта на запазената управленска коалиция са скрити много огорчения и разочарования. Но и надежди. На Реформаторите.
Те тръгнаха към местните избори с една основна цел – да покажат, че се развиват възходящо. И да накарат партньорите си от ГЕРБ да отстъпят част от властта на тях – истинските десни, които знаят, искат, а – след едни добри резултати на изборите – и могат да управляват. Не им се получи. Въпреки истинската битка, която се опитаха да дадат в доста общини. Проблемът е, че когато избирателите трябва да решат дали да дадат гласа си за силните на деня или за онези, които са със силните, обикновено няма колебание – силата печели.
Интересното е, че в тези местни избори една част от Реформаторите си работиха за своите листи и кандидати, друга част не разбрахме дали изобщо правят кампания, а трети – като ДСБ – изцяло заеха публичното пространство с претенции за сила и победа.
Желанието на Радан Кънев да е повече лидер от всеки друг обичайно започваше с демонстрации и закани, а завършваше с обяснения, че никога не е правил онова, което е направил и казал. Подобно водевилно държание, естествено, води до сериозното съмнение всъщност за какво става дума: дали за сериозен опит за препозициониране на Реформаторите във властта или за периодична необходимост от напомняне, че все пак съществуват.
Да не забравяме и това, че въпреки липсата на официален и единствен лидер на Реформаторите, Радан Кънев си присвои тези функции публично, така че каквото и да кажеше и направеше той, то се приписва на всички в Блока.
„България на гражданите” зае позиция на страничен наблюдател, след като не успя да изпревари бурните публични номинации на кметове и трябваше да приеме избора на ДСБ или да се явява с отделни кандидатури. Нещо повече, след като понаблюдаваха местните избори, Кунева реши да обобщи резултата с подаване на ръка към ГЕРБ (хвалейки Цветанов за добре свършената работа и така индиректно критикувайки Радан Кънев за недотам добре свършената от него) и към ДПС. Жест, насочен към следващата електорална битка, която тя явно смята за своята – президентските избори. Вероятно тази бърза реакция е наложила се от лошия опит от местните избори, за да не успее ДСБ да номинира някого преди нея. Каквато и да е причината, едно е сигурно – Кунева ще работи повече с ГЕРБ и по-малко с Кънев през следващите месеци.
Същото ще се случи и с министрите на Реформаторите. На тях им предстои избор (вероятно някои от тях вече са го направили) – да работят като министри на ГЕРБ или да носят отговорност за онова, което ще им се наложи да правят като министри от правителството на ГЕРБ.
Накрая образът, който ще остане от тези избори, е на несъстоялия се български римейк на мита за Давид и Голиат. И не само защото Радан Кънев е далеч от визията на Давид. А защото не е достатъчно да се изрепчиш на по-силния, за да се превърнеш в герой. Нужно е да имаш цел, по-голяма от парченце власт, и мотив, по-сериозен от запазването й.
Ако това е резултатът, който може да постигне старата-нова десница в България, то би следвало да очакваме управлението да се случва като досега – кучетата си лаят, керванът си върви...
Все още няма коментари