Реформаторите ще лазят по нервите на ГЕРБ

След като президентът не успя да ни впечатли с речта си в новогодишната нощ, премиерът успя да ни зададе тон за новата политическа година – ще е спокойна, отсече той. Цифрите го казвали. Те така говореха и преди, но ако слушаме внимателно Борисов, ще установим, че една компания – май – щяла пак да изкара хората на улиците да го псуват. Така премиерът ядосано заключи героическия си разказ за спасението на 200 000 български семейства от липса на газ в новогодишната нощ. Простото заключение е, че щом имаме такъв премиер винаги можем да спим спокойно – той бди, а и кучета подарява, та да ни обича Путин. Меркел и папите ни обичат и без куче.
Сериозно – каква ще да е тази спокойна година, в която, пак по думите на премиера – нищо по-добро не могат да направят?

На мен ми изглежда притеснително неспокойна. Икономически ни чакат сериозни разходи – и като държава, и като отделни граждани. Ще изхабим доста нерви с недомислиците на Москов в здравеопазването, с либерализацията на цените на електрическия ток, с над милиард, който трябва да дадем за определената ни бежанска квота от ЕС. Политически ни чака много напрежение. Да започнем от „слънчевите“ отношения между ГЕРБ и реформаторите – щом нищо по-добро от изминалата година не може да се направи, то значи периодично ще сме свидетели на исторически компромиси и нелицеприятни свади. Казано иначе – от РБ ще лазят по нервите на ГЕРБ.

Драстичните промени в ръководството на ДПС не се свеждат само до напускането на неколцина депутати, което неизбежно повишава цената на гласовете на реформаторите и останалите участващи в управляващата коалиция. Те поставят много по-сериозните теми: предсрочни и президентски избори. Победата на ГЕРБ на местните избори се дължеше в не малка степен и на тясното сътрудничество на терен с хората на ДПС. Дали това е дало самочувствие на турските официални представители да поискат намеса във вътрешнополитическия ни живот не е ясно. Но пък е ясно, че изборите стават крайно интересни и силно зависими от това какво ще се случи в поне две партии – ДПС и БСП. Въпросите за лидерството и за политическото поведение на тези партии на практика ще се решат в началото на годината и ще определят какво ще се случва с така прокламираната стабилност на управлението. Едно е сигурно – спокойствието, което ГЕРБ смятаха, че са си осигурили, за да правят единствено това, което те пожелаят, остана в миналата година. През новата те или ще успеят да си го върнат с цената на нови договорки и отстъпки от властта, или ще стават все по-нервни в усилието си да се героизират като спасители.

Когато една държава разчита на кредити, а не на развитие на икономиката, и когато има политици, които са спокойни само, когато няма нужда са се съобразяват с нищо и с никого, политическата година няма как да не е изпълнена с конфликти, разправии, нерви и в нея винаги ще бродят призраците на демони и герои, а не на разума.
Има и добра новина – пролетта винаги е спасявала българските политици от собствената им неспособност да постигат стабилност. Но, тъй като това не е рационален процес, обикновено напреженията се проявяват взривно. Едва ли през предстоящата година – тя ще мине по-скоро под знака на политическите сплетни и разправии. Първо, всяка политическа промяна – на министри, лидери, позиции, политики – ще ни се представи под формата на спор в Ганкиното кафене. Така, докато загубим представа нещо променя ли се или не. Второ, президентските избори ще бъдат превърнати от дебат по националните приоритети на България в отегчителна сценка на необуздани амбиции, политическо интригантство и задкулисни пазарлъци. Трето, наистина нищо по-добро от изминалата година не ни очаква. Това е фактор, който на повърхността изглежда като успех на стабилността. Но, от една страна – българите продължават да очакват обещания по-добър и по-богат живот. А, от друга, светът ври и кипи около нас. Разбираемо е желанието на управляващите да имат спокойствие. Но в подобни ситуации успехът както на управлението, така и на гражданите зависи от способността на политиците да действат. И то радикално. Само тогава кризата се превръща във възможност. 

Такава възможност стои пред всяка от политическите партии и пред управлението. ДПС вероятно ще промени не само лидерския си екип, но и политическото си поведение от последните години. Да очакваме, че ще стане различна партия е несериозно, но годината за тях ще е година на поемане по нов път или връщане към стария. За БСП това е година, в която ще стане ясно дали са способни да преодолеят собствената си криза. Което означава, че или БСП ще си възстанови позициите и поведението на партия, или ще наблюдаваме процеси, които вече познаваме от кризата в десницата. Реформаторите ще продължат да нервничат, защото са във властта без власт да правят политика. Заемане на квота в държавната номенклатура и получаване на облагите от това не са достатъчни, за да играеш убедително ролята на основна политическа партия.

Затова, очаква ни политическа година на изпитание на далновидността на управляващите в лицето на ГЕРБ. Ако те не са способни да направят много повече от онова, което вече ни поднесоха, то 2016 година за тях ще е успешна и спокойна, каквито им изглеждаха и 2010, 2011, 2012-та. Опозицията е пред не по-малки изпитания, защото или ще се прояви като такава, или ще изпадне в траен колапс на доверие. Що се отнася до съдружниците в управлението, то за тях новата година е като старата и като всяка друга. Това са политически субекти, които имат шанс да влязат от време на време не само в Парламента, но дори и във властта, колкото да си гарантират политическото присъствие. Техните политически шансове се увеличават правопропорционално на намаляването на вярата и надеждата на хората в промяната. Големият проблем е, че не само те, но и уж „големите“ в политиката вече не са носители на надежда за бъдещето. Но през новата година политиците ни имат шанс да престанат да бъдат надежда и за настоящето. Защото, за разлика от тях, хората искат развитие и справедливост.