Рисково е състоянието на крепостта "Баба Вида", пише в протокол на Междуведомствената комисия, създадена със заповед на кмета на Община Видин Огнян Ценков.
Регионалния исторически музей и Община Видин са установили проблеми, свързани с отводняването на откритите тераси на крепостта и вътрешната входна кула, чийто покрив липсва.
С нарушена цялост са голяма част от металните елементи на откритата сцена, пишат експертите. Достъпът до нея е ограничен със сигнални ленти и предупредителни надписи за предотвратяване на инциденти.
Експертите са установили също, че временното покритие на археологическите разкопки, извършени в началото на 80-те години на 20 век, не е предотвратило проникването на води. Тухлените зидове, с които старата крепостна стена „Баба Вида“ е надстроявана, се рушат. Вода се стича по стълбищата на кулите и рампите. Една от терасите на крепостта е пропита с влага заради некачествено отводняване.
Според директорката на музея за реставрацията са необходими над 5 млн. лева. Тя подчерта, че замъкът трябва да се реставрира изцяло. Последната реставрация на крепостта е от преди повече от 50 години и пораженията вече са видими и за туристите.
Крепостта е изградена върху останки на античния град Бонония. Строежът на средновековния замък започва през втората половина на Х век, но по време на Второто Българско царство (края на ХІІ - ХІV век) става и най-същественият градеж. Последният български цар преди падането на България под турско робство Иван Срацимир (1324 г. – 1397 г.) е живял в крепостта.
Съществува легенда, според която Вида е била най-голямата дъщеря на заможен български болярин. Заради неуспешните бракове на сестрите си Кула и Гъмза, Вида отхвърляла всички предложения за женитба, изградила замъка и останала в него през целия си живот.
По време на турското робство в крепостта са обособени складови помещения за храна и боеприпаси и караулни помещения. А след Освобождението от турско робство (1878 г.) достъпът до нея е бил забранен, защото обектът се използвал от военните.
Първите разкопки в крепостта от 1956 до 1962 г. разкриват останки от римската, византийската, раннобългарската, къснобългарската и османската епоха.
„Баба Вида” отваря врати за посещения през 1958 г., като в крепостта е подреден и музей.
През 1964 г. средновековният замък е обявен за паметник на културата с национално значение.
Крепостта е заобиколена от ров, който някога се е пълнел с вода от река Дунав, а мостът е бил подвижен. „Баба Вида” имала девет ъглови и междинни кули, а стените и кулите завършвали с бойници.
При разкопки в крепостта са открити основи на параклис от ХІІІ - ХІV век.
Министърът на културата Вежди Рашидов е на мнение, че ще се кандидатства по Оперативна програма „Региони в растеж“.
Все още няма коментари