Фермерските пазари се завръщат 

Дойде ли есен, пазарите се пълнят със селскостопанска продукция, която фермери и стопани са отглеждали цяла година. Те са приемници на онези кооперативни пазари, които помним от преди няколко десетилетия. На тях потребителите могат да избират между продукти от обикновените сергии и тези, които фермерите предлагат като биопродукти. 

Фермерските пазари станаха вече традиционни и все по-често ги срещаме и разпознаваме в по-големите градове. Този пазар предлага дегустации на различни пресни продукти, като всеки може да поговори с производителя, да го поразпита за продуктите, които е изложил, да опита и да си купи. От пазара можеш да си набавиш плодове, зеленчуци, билки, подправки, мед, сирене, кашкавал, вега храна. Срещат се вега кухни и екоработилници, които да заработят на новия пазар.
На една от столичните сергии са съпрузите Мария и Велин Паскови от Варна, за първи път са на фермерски пазар. 

Паскови са производители на сладка по стари рецепти 

и тази година им е пилотната. Произвеждат малки количества в домашни условия, искат да опитат пазара, за да решат дали да правят по-големи инвестиции напролет. Засега са на мнение, че трябва да се кооперират, да се обединят с други производители, които са на тяхната стартова права, за да могат да разчитат на някаква производствена база.

Засега сами не можем да рискуваме - признава Мария. - Ориентирани сме към домашно чистото производство, използваме предимно кафява тръстикова захар и високо плодово съдържание 60-80 процента. Купуваме плодовете, може би в бъдеще ще помислим и за биопродукти. Търсим си производители, на които можем да разчитаме за сериозни доставки. 

Велин е учил сладкарство, затова има съответната подготовка и знания. Макар сега да работи в сферата на информационните технологии. Все пак ще трябват инвестиции за новата идея, която имат. Мария проектира и въвежда ветрогенератори, в района на Варна има доста такива съоръжения. Дотук инвестират това, което заделят от заплатите, към 600 лв. от началото на годината досега. Изкупуват плодове, свързват се с вносители на кафява захар, оттам вземат известни количества, стараят се да се учат, да изпълнят още рецепти, които са подбрали, те са около 20 вида за сладка и конфитюри.

На отрупана с буркани мед сергия продава Юлия Славкова. Бърза да се похвали, че тази година била много добра за събиране на меда от нейните 86 кошера, отглеждани в долината на Русенски Лом, в село Червен.
 
Събрали със съпруга си 43 тона мед и сега предлагат от него 7 вида 

Първо се събира медът от акация, след него от кориандър, от липа, букетът, слънчогледът, плодов, билковият е последен. 
Тази година беше страхотна, събрахме по около 50 кг от кошер. Най-много мед събрахме от акацията. Природата ни го даде, беше благосклонна. Когато трябваше да вали, валеше, когато не трябваше, не валеше и пчелите успяха да съберат много хубав акациев мед - плътен, чист, гъст, кристален на цвят. От гъстотата му се разбира каква е била годината - той е по-рядък, когато вали, тогава се разрежда нектарът, прашецът, който събират пчеличките. Да знаят потребителите, че тази година най-хубав е акациевият мед. Ние сме зависими от природата. Освен чист мед, правим и мед и пчелни продукти, като имуностимулатори с пчелен прашец, с пчелно млечице, прополис - много добро средство за имунната система. Много добри са ми таханите и сусамовите съставки, много полезен за проблеми с костите, особено за възрастни хора. Той става по-вкусен и от халвата и много полезен. Паркът, където е пашата за пчелите, е долината на Русенски Лом, екологично чист, много богат на акациеви, липови гори, има също и слънчогледови насаждения, рапица, магарешки трън, от всички тях се получават билковите и букетът. 

Едва се откъсвам от богато отрупаната медна сергия, но силният мирис на прясно пържени картофи просто е неудържим и пристъпвам към голямата тава, където се пържат току-що обелените картофи. С голям черпак ги бърка

Ангел Ангелов, известен кулинар, оглавяващ Академия “Кулинарен историк”,
 
който можете да видите на почти всички фермерски пазари и празненства със струпване на хора, ценители на българската традиционна кухня. Едва дочакали да извадят поредната голяма порция, децата са първи да си боднат от горещите пържени картофки, да ги топнат в чубрицата и да духат нетърпеливо, преди да ги хапнат. Докато бърка и пържи в голямата тава, сладкодумният Ангел ми разказва, че на предишния фермерски пазар, където били поканени като участници, той и помощниците му опържили 500 кг картофи и опекли 5 хиляди кебапчета. И така е почти всяка събота и неделя на различни фермерски пазари из цялата страна. Сега е време, обяснява Ангел, когато българинът се отдава на богати сбирки, правят се сватби и сватбени угощения, готви се в големи съдове. Мазето е пълно, налага се качето със свинско месо, приготвят се суджуците. И се чакат коледно-новогодишните празници. Приготвени са зеленчуците, компотите, сладката, картофът, зелето, всичко, което събираме от градината. Хубавото е, че в България се връщат традициите.

Дона ЛЕКОВА