Д-р Кирилова e лекар офталмолог, от 12 г. работи в специализираната очна клиника “Акад. Пашев” в София. Клиниката, с ръководител акад. Петя Василева, е една от водещите в страната.- Всеки знае, че с очите компромиси няма. Има ли свободен достъп до днешните клиники за лечение на очните заболявания у нас?
- Да. В България всеки пациент може да бъде прегледан от офталмолог, когато има проблем, без да е необходимо да чака с месеци. Само трябва да си вземе направление от личния лекар и да си запише час. В Европа за преглед при специалист се чака с месеци и само спешните случаи имат предимство. В този смисъл българският пациент има по-добър достъп до очна помощ.
- Възрастните хора са най-честите ви пациенти, но напоследък възрастовата граница е към по-млада възраст. На какво се дължи това според вас - на начина ни на живот, на здравеопазването или друго?
- Нямам обяснение на този феномен. В последните години наблюдаваме все повече млади хора с глаукома, вътреочни тумори, катаракта и др. Вероятно това се дължи на начина на живот и особено на храненето.
- Какви са вашите най-общи съвети към възрастните хора по отношение на здравето на очите?
- След 50-годишна възраст задължително ежегодни прегледи при офталмолог и да не си поставят сами диагноза. Често преглеждам хора, които, мислейки си, че имат “перде”, ослепяват от глаукома, тромбози и други заболявания.
- Преобладават ли патологичните изменения в последно време, на какво се дължат те и преодоляват ли се успешно?
- За съжаление, все по-често в ежедневието си наблюдаваме пациенти с напреднали стадии на очно заболяване. Това вероятно се дължи или на системата на здравеопазване, или на незнание от страна на лекарите. От друга страна, пациентите неглижират проблемите си и търсят помощ, когато е късно. Все по-често наблюдаваме пациенти, ослепели от диабет, глаукома и дегенерация на макулата, без да са получили навременно лечение. Това поставя въпроса за превантивната медицина.
- Тревожи ли ви общото състояние на очното здравеопазване у нас?
- Да. Особено тревожна е ситуацията с детската очна помощ. Преди години профилактичните прегледи на 3 и на 6 г. бяха задължителни, докато сега грижата за детското зрение е поета от общопрактикуващите лекари и децата с очни проблеми се диагностицират късно, когато възможностите за лечение са ограничени. Личните лекари нямат необходимата квалификация и апаратура да извършат очен преглед при дете, а от друга страна, невинаги информират родителите, че децата трябва да бъдат прегледани профилактично от офталмолог след раждането до първата година, на 3- и на 6-годишна възраст. Само с профилактични и скринингови прегледи може да се открият деца с амблиопия (мързеливо око) например.
- Разочарована ли сте от липсата на наука, знания и човещина у някои ваши колеги?
- Колегите, с които работя в СОБАЛ “Акад. Пашев”, имат необходимата професионална подготовка, научни интереси и отношение към пациента. Но често чувам от пациенти да изразяват недоволство от други колеги във всички клинични дисциплини. Според мен това зависи изцяло от амбициите и характера на човека. Добрият лекар е и добър човек.
- Достатъчна ли е здравната култура на населението? Вие сте добър специалист в своята област, каква е картината според вас?
- Не. Категорично не. Пациентите не се интересуват за най-честите заболявания, а дори когато са установени някои, ги неглижират. Няма обществена информация за най-разпространените болести, включително и очни. Така например много хора не знаят, че диабетът е наследствено заболяване и намаленото зрение е белег за късно увреждане от диабетна ретинопатия, както и че от диабет може да се ослепее. Освен това повечето от очните заболявания са наследствени и родствениците на пациенти с такива заболявания трябва да се преглеждат редовно профилактично. Парадокс в България е, че пациентите с диабет се насочват към офталмолог само при наличие на установена диабетна ретинопатия или намалено зрение. В света пациенти с диабет, които са на лечение с инсулин, не получават медикамента, ако нямат консултация с офталмолог.
- Какви са новите направления в офталмологията? Какви са постиженията?
- Офталмологията е много бързо развиваща се наука. Аз съм удивена как на всеки световен конгрес има нови апарати за диагностика, лазери и операционни системи, които дават възможности за по-добро диагностициране и лечение на пациентите. Така например в клиничната практика съвсем скоро ще навлезе лазер, с който може да се лекува сухата форма на дегенерация на макулата. Провеждат се много изследвания за медикаменти, с които да се осигури профилактика и лечение на катарактата, старческото далекогледство, дегенерацията на макулата и др. Много нови постижения има в лазерната корекция на рефрактивните аномалии и лечението на катаракта.
- Какви са най-новите методи за съвременна диагностика и терапевтични хирургични методи в нашата медицина?
- В офталмологията има много нови методи за диагностика и лечение на очните заболявания. Така например революция в диагностиката беше въвеждането на оптична кохерентна томография (скенер). С въвеждането на очния скенер се промениха представите за протичането на много от очните заболявания, засягащи стъкловидното тяло, ретината и в частност макулата. С него може да се диагностицират много ранни стадии на глаукома, както и да се проследи ефектът от проведеното лечение. Тази технология навлиза и в операционните микроскопи. Например вече има такива с вграден скенер, което дава възможност на хирурга да наблюдава “in vivo” структурите на роговицата и ретината по време на операцията. Много новости навлязоха и при лазерното лечение на редица от очните заболявания.
Дора ВУЧКОВА
