Какво е стара София за нас, съвременниците? Омаяни от "билдингите" от бетон, стомана и стъкло, опиянени от шеметните скорости, изпитваме ли нужда да си спомним за нея?И защо? От носталгията по нещо хем познато, хем недостъпно, по уюта на малката уличка, файтона и магазинчето със звънче на вратата?
И как? Свидетелствата стават все по-малко. Връстниците й изчезваха, книги за нея няма или се броят на пръсти. Новият град не се задоволява с незастроените пространства, промъкна се срамежливо из малките улички, построи си опорни точки в разрушените някога от бомбардировките места, после, окуражен от пасивността на стария, взе инициативата в свои ръце.
Миналото на един град е въплътено обикновено в някое негово старо място. В какво е въплътено миналото на София от сто години насам? Споменът на един варшавянин или един будапещенец за миналото на неговия град е в големите стари квартали, запазени непокътнати. Споменът за стара София не е ли по-скоро като фантом, като дух, неуловим дори за софиянеца, който, след като е минавал години наред покрай някоя оцеляла стара сграда, един божи ден се изненадва, че тя е красива... и духът на старата столица му се усмихва насмешливо: Да, казва той, това съм аз, споменът на миналото, ти не ме забелязваш, аз обаче все още се крепя тук-таме.
На 22 март 1879 г., в първия ден на пролетта, Учредителното събрание провъзгласява София за столица на Княжество България. След месец племенникът на царя-освободител - Александър Батенберг - е избран за владетел на българската корона и заема набързо преправения конак, „обзаведен с мебелите на една фалирала виенска певачка", както споменава Симеон Радев. Според Феликс Каниц София по това време е „едно голямо село, кално зиме, прашно лете, мръсно през всичките сезони". В града има само няколко държавни сгради, построени от руските освободителни войски. Но българският възрожденски строителен гений успява да превърне София не само в столица на българското управление, но и в столица на българския дух. С небивал размах и въображение, в невероятно кратки исторически срокове, сякаш изпод земята никнат къща след къща, здание подир здание, за да се роди нов град. За възродения народ четири десетилетия са достатъчни, за да измени из основи облика на своята столица. Десетилетия, в които младата българска държава изживява ужасяващите последствия на няколко войни и на тежки политически борби.
Снимка за спомен. От тук минава тренът!
На пазар
Смяна на караула пред Царския дворец
Дворецът
Народното събрание отвътре
Из албума на Димитър Карастоянов "Спомен от София" (1912 г.):
(Следва продължение)
Все още няма коментари