София млада, дрипава, кална... Непоказвани снимки!

Ако днешният софиянец би по­паднал в града си отпреди сто го­дини, сигурно не би бил очарован. Избрана за столица на Княжество България, София, макар голям за времето си град и администрати­вен център в империята преди Освобождението, е била „столица млада, дрипава, кална, сиромашка", както се изразява Иван Вазов.

















Ето две любопитни свидетел­ства от онова време:

Редове от писмо на генерал Пьотър Паренсов, първия военен министър на Княжеството, във връзка с плачевното състояние на улица „Витоша", на която живее:

„... Неизбродимата кал, уве­личила се още повече и от това, че всекидневно, не знам по чия запо­вед, селяни разхвърлят върху тази мръсотия цели коли мека земя, смя­тайки навярно по този начин да оп­равят улицата... Не мога да изляза от къщи и никой не може да дойде у дома... По цяла Европа пресуша­ването на улиците става по­средством канавки, а не посред­ством нахвърляне на мръсна земя."


Факсимиле от писмото на генерал Пьотър Паренсов

Другото свидетелство е „по-мла­до" с 11 дни – извадка от дневника на току-що пристигналия по това време у нас Константин Иречек, който за петгодишния си престой в Княжеството ще направи толкова много за България и българите.

„10 ноември, 1879 година, по­неделник. Първи впечатления от София: крива улица с дървета, от­страни отворени ориенталски дю­кянчета, ужасен, неравен тротоар и страшна кал. Голямо село. Най-пос-ле открит площад. Наляво едно­етажна къща с 16 прозореца на фа­садата и стража на входа. Това трябва да е дворецът... Пред двореца, заградени заченките на ня­каква си градина, с кьошк за музикантите и кафене. Навсякъде се виждат само едноетажни турски къщи от кирпич и дърво, с много прозорци, отвън хубави, но като от книга. По улиците огромни гьолища – българска Венеция. Влязох в една улица, в която наляво се изди­га голяма дървена сграда, каквито се строят у нас за изложба на доби­тък, цяла с малки знамена. Това ще да е навярно Народното събрание... Всички министерства са близо до Народното събрание в голяма бялосиня /дървена/ къща. Големи коридори, високи тавани и прозорци европейски. Вътре нечис­тота, писарите из коридорите. Оти­дох в Министерството на просвета­та – цялото в една стая. При една масичка седи министърът, като тур­ски паша, а отстрани около две дълги маси, писарите."

Изглежда, в началото картината наистина не е била твърде очарователна. Но в кратки срокове София се заема да „навакса" и след около половин век ние я виждаме вече съвременен европейски град.

Но това е друга тема.

Из албума на Димитър Карастоянов "Спомен от София" (1912 г.):



































(Следва продължение)