Спомени от соца: Пионерският дворец роди звезди  в изкуството и спорта

Всички обичаме децата. Те са нашата радост, нашата надежда, бъдeщето на семейството и нацията. Но и грижа – на родителите, на училището, на обществото, на държавата. При социализма грижата за най-малките граждани в много по-голяма степен от днес беше задължение на държавата и за нормалното физическо, умствено и духовно  развитие на подрастващите се изразходваха огромни средства. Имал съм възможност да осигурявам  различни „екстри“ с лични средства на децата си. Но тогава държавата се грижеше за децата и юношите, така че моите питомци израснаха, така да се каже, на държавна сметка.

В младежките си години бях състезател по ски алпийски дисциплини. Синът и дъщеря ми също от малки се запалиха да летят по белите писти на планините през зимата, а през лятото да обикалят с раница на гръб Витоша, Рила, Пирин и Родопите.  Нямаше защо да се чудя как сам да им осигурявам тези удоволствия, защото тогава имаше една държавна институция, която се грижеше за това -  Централният пионерски дворец „Георги Димитров“ в София. В Двореца имаше кръжок и по ски и туризъм, както и спортни секции по футбол, баскетбол, волейбол, спортно ориентиране, ветроходство, шахмат. През белия сезон  всяка събота и неделя, както и всеки ден през зимната ваканция  автобус на пионерския дворец извозваше децата до пистите на Витоша, където с посветеният в тайните на този спорт треньор Стойко Пецев и други треньори се учиха да карат майсторски ските.

От този кръжок тръгна и спортната и научната кариера на сина ми Михаил Михайлов. След школовката в Двореца, той завърши Националната спортна академия, стана д-р на спортните науки и сега е преподавател доцент в катедрата по История и теория на спорта. Дъщеря ми Вяра Михайлова  се посвети на немския и английския езици, но любовта й към ските и планината и остана за цял живот. Децата от кръжока по ски и туризъм всяко лято ходеха организирано на екскурзии сред природата и така  опознаха всички български планини. Покрай тези занимания те развиха много важни за живота  качества, като дисциплина, чувство за организираност и ред, колективизъм, амбициозност, умения да се справят с трудностите в живота. И всичко това получиха от държавата, без аз да съм ощетил с разходи семейния бюджет.

Сега внуците ми също се радват на ските, но баща им плаща яко. През януарската ваканция за едноседмичен курс по ски на Витоша за едно дете таксата на ски училищатата е 200 лева. За скаутските лагери също се плаща. Пазарна икономика...В платената детска градина се плаща и за обучението по плуване, което в социалистическите детски градини бе безплатно.

В Централния пионерски дворец „Георги Димитров“ в София, който просъществува от 1951 г. до началото на 90-те години, когато част от функциите му бяха поети от префасониран Национален дворец на децата,  развиваха забележителна  творческа  дейност представителните пионерски състави :  хор „Бодра смяна“,  танцовият ансамбъл „Росна китка“ , балетното студио „Макове“ , Детско-юношеската филхармония „Пионер“, детско-юношеският фолклорен ансамбъл „Изворче“ . Имаше пионерски театър,  вокално-инструментален състав „Пим-Пам“.  В това време  любимият за децата Дворец имаше 67  кръжока в  областта на изкуствата, науката и техниката, секции по основните видове спорт. Там през годините се обучиха хиляди деца. Дворецът на пионерите бе своеобразна творческа лаборатория за откриване и развитие на способностите на подрастващото поколение, на което много сили и талант посветиха известни български музикални и театрални знаменитости, сред които създателят и диригент на прочутия у нас и в чужбина хор „Бодра смяна“ Бончо Бочев и продължителката на делото му  Лиляна Бочева,  диригентът Влади Симеонов, фолклористът Михаил Букурещлиев и режисьорът Асен Траянов. Гости на децата бяха и руските  композитори  Анатолий Новиков  и  Тихон Хренников, които споделяха с малчуганите тънкостите в усвояването на музикалното изкуство. 

Участието на пионерите в дейностите на Двореца беше безплатно, за разлика от сегашните занимания в Националния дворец на децата на бул. „Александър Стамболийски“ 191. Там сега също има не малко курсове, но родителите на малчуганите трябва да плащат от 20 до 40 лева на месец, защото държавната субсидия за Двореца е недостатъчна да покрие разходите му. И в тази институция се развиват талантите на не малко деца. Дано някои от тях   се радват  на блестяща кариера като не малко от възпитаниците  на Централния  пионерски  дворец „Георги Димитров“. От там в миналото  тръгнаха  таланти като актрисата Ванча Дойчева, естрадният певец Мишо Белчев, оперното сопрано Румяна Барева, актрисата и телевизионен режисьор Нушка Григорова и много други прочути  имена  в нашата култура,  изкуство,  наука и спорт.