Голяма излагация на първия новогодишен бал в двореца на Батенберг

Някога, някога, чак в далечната 1880 година, по-точно - на 8 януари, княз Александър Батенберг организирал в двореца си в София новогодишен бал. Князът за първи път бил далече от семейството си и искал да пренесе на българска земя малко от блясъка, сърдечността и веселието на дома си. 

Можем само да се досещаме каква паника, възбуда и суматоха е предизвикала идеята, особено у дамите, жени на министри, на висши чиновници, на банкери, на дипломати, на офицери. Повечето от тях нямали подходящи тоалети, а нали към тоалетите трябват и аксесоари - обувки, чанти, шапки, бижута... Мъжете, както е било винаги, се контели по-лесно: фрак или смокинг, жилетка, бяла риза с колосани ръкавели, цилиндър или бомбе... Е, може и бастун с инкрустирана дръжка, но не е задължително. 

Един наблюдателен участник в събитието не без присмех твърди, че на този първи бал жените пристигнали облечени в кафяви, черни и морави рокли от плюш и тежко кадифе - свалено сякаш от прозорците на някой букурещки локал, т.е. евтино, грозно и дори вулгарно. Друг заявява, че роклите ги бивало, но с обувките работата била смехотворна. Някои дори били без бални обувки, а под луксозните скъпи рокли, изписани от чужбина или направени от местна шивачка, се виждали домашно изплетени вълнени чорапи! Като се знае колко кални и неравни са били някога дори главните улици на столицата (всички ходели с галоши!), никак не е чудно, че дамите са предпочели да бъдат по чорапи на лъскавия паркет. Ден преди бала князът помолил съпругата на английския консул - госпожа Ласселс, да даде уроци по “лансие” (бален танц) на поканените гости, т.е. имало е нещо като репетиция. Можем само да се чудим дали другите бални танци - валс, полка, кадрил, руска мазурка... са били познати и откъде? 

Балната зала била осветявана от лоени свещи,

сложени в бронзовите полилеи и в изящни свещници, но според присъстващите пак било полутъмно. Голяма новост - украсена елха, за която някои са се произнесли с недоумение: “да се вкара вкъщи цял чам...”, т.е. що за глупост и приумица? Присъствали 116 души, от които само 23 жени. Оркестърът - от чешки музиканти. Естествено, балът бил открит от княза, който танцувал с г-жа Марионка Бурмова, съпруга на Тодор Бурмов, първият министър-председател на България. Константин Иречек отбелязва в спомените си, че лакомствата в бюфета били унищожени с баснословна бързина и с “пристъп”. Имало студени ястия и плодове, сладкиши, шампанско и бургундско вино.

Виенчанинът Иречек, човек на етикета и тънкото възпитание, присмехулно разказва, че Х. излапал цяла щука, а У. ядял с ръце... И че употребил част от времето си на бала, за да учи други двама как се яде на такива места. Между другото, обобщава: “На някои им личи, че доскоро са носили фес”. На този първи бал било шумно като на ориенталски пазар - дрънчене на офицерски шпори, женски кикот, политически разговори на висок глас, даже музиката се чувала лошо... Когато князът се оттеглил в три часа, всички се хванали на хоро и... счупили на едно място паркета. 

Но да се върнем на дамските тоалети. В края на 70-те и началото на 80-те години на ХIХ век на мода били т.нар. рокли “турнюр”. Полата - равна или с шлейф. 

В задната част, на дупето, се слагала възглавничка,

която е трябвало да създаде впечатление за по-закръглени форми. Роклите с шлейф дошли по-късно, но пожънали голям успех. Дамите, за да се движат по-лесно, е трябвало да придържат с едната ръка шлейфа. Полата на роклята била претрупана с дантели, апликации, басти, набори, рюшчета, нервюри, а допълнително се пришивали волани, ширити, фестони, галони и др. Всяка пола имала подплата от тънък, мек копринен или памучен плат, пришит от коляното до долу, така наречения шифон, който карал полата да шумоли съблазнително. Горната част на дрехата била силно вталена с пришити банели от три до пет на гърба и до три на всяка предница, които държали тялото изправено. Блузата била обикновено затворена догоре с яка, която нежно обгръщала шията с дантелки или копринени наборчета. Закопчавала се с телени копчета от долу до горе, скрити зад допълнителни гарнитури. Ръкавите били дълги и тесни, а по-късно добили голям балон в раменете, наречен ”буфан”.

Платовете, от които се изработвали дрехите, били ефектни - атлаз, тафта, муселин, кадифе, кашмир, английско сукно и др. Все чуждо производство, поради което Петко Р. Славейков пожалил нашите абаджии, наричайки новата мода “чума” и “холера”. 

Новогодишните балове станали традиция за софийския елит и много скоро се прехвърлили от Двореца във Военния клуб - отначало в стария, на “Московска”, а после в новия, който познаваме и ние. Казват, че цар Фердинанд толкова го харесвал, че прекарвал повече време в клуба, отколкото в двореца. Там разполагал не само със собствена ложа, но и със стая за отдих и тоалетна към нея. Злоезичници твърдят, че през тайна врата на втория етаж посрещал в стаичката си и гости, главно дами. Според единодушното мнение на хроникьорите с времето баловете станали по-бляскави и съвсем по модела на руските, виенските и парижките - като се почне от луксозните покани, от лакеите с лъскави ливреи и шамбеланите с позлатени дрехи, които посрещали дамите на входа и им поднасяли свежи цветя... И се стигне до топовните гърмежи в 12 часа, до гвардейския полк, който свири “Шуми Марица”, до приветственото слово на царя. Даже и бюфетът, твърдят очевидци, станал по-богат като че ли, та българинът не се нахвърлял така лакомо да яде и да пие. Любопитна подробност - след котильона (френски танц по двойки, където един е водач и може да отстранява другите, които бъркат такта) дамите получавали за спомен малки подаръчета - 

гривна, ветрило, кутия за бижута, закупени от странство

Повод за оживени коментари и задушевни женски приказки месеци наред след бала. 

Повече от ясно е, че обикновените люде не са имали възможността да присъстват на дворцовите балове, а и откъде толкова скъпи тоалети... Затова пък вестниците подробно информирали за всичко интересно - кой как е бил облечен, с кого е танцувал, с какъв файтон или ландо е пристигнал... Нищо не било изпускано от внимание, дори дребничкият факт, че г-жа Z. помолила княза да й помогне да махне заплетените в буклите й панделки, явно надявайки се на нещо повече... 

В скоро време новогодишни балове - с елха и без елха, с маски и без маски, започнали да се правят и на други места в столицата. Инициатори били например офицерите или някаква професионална организация, задруга, корпорации и дружества. Според Георги Каназирски- Верин в някои подходящи “салони” почнали да се организират литературно-музикално-танцувални вечеринки с платен вход, които продължавали цяла зима. Верин ни е оставил едно живописно описание на такава вечеринка, при която в залата можели да се видят и дами с преправени за целта венчални рокли, и жени с “вакарелски сукмани”, и бабички с шамии (дошли да наглеждат щерката да не кривне от правия път), и “шансонетки” с предизвикателни блузки и подкъсени поли... В паузите слуги размахвали метли и прахът правел дишането невъзможно. А на бюфета се поднасяли гевреци, семки и фъстъци, бяло сладко и локум, червена и жълта “лимоната”... Както и наливна бира в чаши, изплаквани набързо в една кофа наблизо. 

Петя ИВАНОВА