Фотоспомени от НРБ: Мирният атом - във всеки дом!

 През 1966 година между България и СССР е подписана спогодба за сътрудничество в изграждането на атомна електроцентрала в България. След подробен технико-икономически анализ е избрана площадка, разположена на около 4 км от талвега на река Дунав, 5 км източно от Козлодуй. По изходни данни, подготвени от български институти, Топлоелектропроект - Москва и НИИПИЕС "Енергопроект" - София изготвят технически проект и работни проекти за първите четири блока.

Строителството на "АЕЦ Козлодуй" започва на 6 април 1970 г. В изграждането на уникалното и до днес за България съоръжение участват над сто хиляди строители и монтажници. На площадката на централата са осъществени няколко изцяло български проекта, които се внедряват за първи път в световната практика при строителството на атомни електроцентрали. Някои от тези технически решения, разработени в Енергопроект, са значителни инженерни постижения, към които проявяват голям интерес и специалисти от други страни. 

Това дава възможност да бъдат съкратени сроковете за изграждане на "АЕЦ Козлодуй” – едва ли има в света друга атомна електроцентрала, изградена за подобен кратък срок, при пълно спазване на всички предписания за строителство.

Със следващия фоторепортаж от някогашното списание "Отечество" Retro.bg припомня на своите читатели времето, когато България беше енергиен център на Балканите

---

През 1974 година в експлоа­тация влезе първата атомна елек­троцентрала „Козлодуй" и така България се нареди сред първите двадесет страни в света, разпола­гащи с ядрена енергетика.

През 1983-а АЕЦ изработи близо една трета от общо произведената у нас електроенергия. По данни на Международната агенция по атомна енергия България е на едно от първите места в света по добив на  атомна електроенергия. Чети­рите енергетични блока на АЕЦ „Козлодуй" работят с пълен  ка­пацитет, но непрестанно растя­щите енергийни нужди на страната диктуват необходимостта да се разшири комбинатът.

Намираме се на площадките на V и VI блок – както е прието да се казва, „строителен обект номер едно на България". Хилядите хора, които работят тук, се губят сред растящите като живи конструкции и дори най-големият в страната ни строителен кран (с който ще се из­вършат решаващите монтажи на тежкото оборудване в машинната зала и реакторното отделение) се „снишава" сред построеното от хо­рата.

Заедно с героите на социа­листическия труд Господин Йорда­нов и Петраки Стоименов чакаме началника на строителния обект инж. Илиян Илиев. Дойде младо момче с купчина планове и започна деловият разговор. Героите, врели и кипели цял живот по националните ни строежи, се вслушваха вни­мателно в думите му.

И ние усещаме, че именно така се получава най-здравият „кофраж" сред поколенията строители...

Едва успяхме да разпитаме хо­рата за тяхната работа. Ветераните отстъпиха, за да отговори млади­ят; а той бе лаконичен: „Голямото строителство още не е започнало. Предстои монтажът на съоръже­нията... Срокът 1986 година трябва да бъде спазен".