Реклами на обувки, на млечни продукти, на култовия крем за бръснене „Каро”, на газираната напитка „Швепс”, на някоя и друга фабрика за конфекция или мода... както и още някои други - това са рекламите за хранителни стоки, за бита и за това, което е нужно на човека. А точно тия стоки ги нямаше на пазара и хората се редяха на опашки, когато ги пуснеха по магазините.
Друг е въпросът, че редица промишлени предприятия имаха в бюджетите си пари за реклама и бяха длъжни в рамките на годината да ги изхарчат. И ги харчеха ударно по страниците на няколкото списания, програмите на единствената телевизия и единственото радио. Рекламираха се металургични заводи, производството на „Балканкар”, дърводобивни предприятия и какви ли не още промишлени стоки, които може би само в чужбина биха заинтересували някого. Но чужденците не гледаха нашата телевизия, а трактор надали щеше да си купи някой, защото за това имаше грижа ТКЗС-то.
Дори не оставаха назад и нашите побратими по перо. И може би именно там рекламата наистина имаше потребител – четящият българин. Наближеше ли краят на годината по страниците на периодичните издания се появяваха едри надписи, които приканваха хората да се абонират. Но поради дефицитът на хартия абонаментите и тиражите бяха ограничени.
Ще ви предложим един шедьовър на ръководството на едно тогавашно литературно списание, към което интересът може би е бил по-малък.
Четете и завиждайте:
В календара са вписани дните,
колко прелетни, кратки са те.
Който иска да бъдат честити,
нека „Пламък” редовно чете!
Такива ми ти работи, българино от 21-ви век. И не гледай толкова умно!
Все още няма коментари