Няма да давам от прокъсания си джоб на алчни ресторантьори

Високо им било ДДС-то на ресторантьорите, искали да се върне старата ставка от 9 процента, както било по време на Ковид пандемията.

А цените в ресторантите? Надминават даже не средноевропейските, ами и тези в напредналите страни. Между четири и половина и 10 евро струвала празната чиния. Това означавало разходи за енергия, наеми, административни разходи, заплати. Или всеки един клиент на заведение още преди да е влязъл и седнал, се прощава с някаква сума от джоба си. Ами ако едно четиричленно семейство отиде на вечеря или обяд, този разход скача четири пъти и може да достигне до 40 евро. Това вече не е сериозно и преминава всякакви граници. Има нещо сбъркано в чипа на българските бизнесмени. Така и не се разбра, че голямата печалба идва от голям оборот, а не от високите цени.

Нека да направим една най-груба сметка – над два милиона пенсионери, около половин милион работещи на минимални заплати, включете и пряко засегнатите от тези т. нар. „работещи бедни“ – членовете не техните семейства. Към тях добавете и онези, които не са на минимална заплата, но са примерно с петдесет-сто евро над нея, и техните семейства. Добавете и безработните и се замислете. Младите са зад граница – кой остава, за да се възползва от ресторантьорските услуги? И на какво основание да се намалява ДДС? Това означава по-ниски приходи за хазната, по-ниски пенсии, помощи, добавки. За да може ресторантьори да разхождат ултраскъпите си автомобили и да парадират с богатства и възможности.

А качеството на услугата, която предлагат? А грамажът, с който те удрят къде повече, къде по-малко. В курорта „Св. Св. Константин и Елена“ има един ресторант, известен на всички, който, след като го посетиш един път – не повтаряш. Там пържолата от 320 грама в менюто се редуцира до 80-100 грама в най-добрия случай. При протест получаваш обяснение от сервитьорката да не недоволстваш, защото така било по цялото море. Ами замразените продукти, престояли сигурно цяла вечност по фризерите. А намръщените сервитьори, ами хигиената не само в тоалетните, но и в самите хранителни зали. Нека да има намалени ставки за бебешките храни, нека да има за учебниците – това е за благото на всички. Но да даваме от нашите прокъсани джобове, за да не би да падне печалбата на алчни ресторантьори – не съм съгласен. Още повече че живеем от криза в криза.
 
Васил Панайотов, Бургас