Мемоарите „Деца, почакайте да чуете това!“ (Kids, Wait ’Til You Hear This!) бележат нов етап в биографията на легендарната Лайза Минели. В книгата има толкова много „сочни“ моменти, че е трудно да бъдат обобщени. И все пак някои от тях наистина си струва да се разказват.
Аферата с Мартин Скорсезе – „пластове като лазаня“
Докато работи по филма „Ню Йорк, Ню Йорк“ (1977), Минели изневерява на втория си съпруг с режисьора Мартин Скорсезе. „Любовната ни връзка имаше повече пластове от лазаня“, казва тя за Скорсезе. „И двамата бяхме италианци. Страстни. Интензивни. Отдадени на занаята си. И двамата имахме вулканичен темперамент. Той беше дяволски красив мъж, който споделяше любовта ми към киното“. Тяхната „опиянена от кокаин“ романтика продължава и след снимките. Тя го избира за режисьор на мюзикъла The Act на Бродуей, но в крайна сметка професионалните нужди надделяват: „Трябваше ни театрален режисьор. Марти трябваше да си тръгне, но за съжаление, единственият човек, който можеше да го уволни, бях аз... Направих го. Това почти ме уби и разби сърцето ми“. Аферата им приключва скоро след това. „Години по-късно видях Марти на „Оскарите“ през 2014 г. и се приближих да го поздравя. За съжаление, той се обърна. Много тъжно“.
Връзката с Питър Селърс
Романът ѝ с актьора Питър Селърс започва в гримьорната ѝ в Лондон през 1973 г. „Беше красиво и различно от всичко, което бях преживявала. Питър ме запозна с един изцяло нов свят на страст. Логиката и предпазливостта излетяха през прозореца“. По това време Селърс е с 20 години по-възрастен от нея и е обвързан, а самата Лайза е омъжена за Питър Алън (когото по-късно заварва в леглото с мъж).
Селърс обаче далеч не е символ на стабилност. Той често я тормозел, имитирайки гласове на различни персонажи, които „сякаш идвали от нещо тъмно в него“.
Майка ѝ Джуди Гарланд и цената на славата
Връзката на Лайза с Джуди Гарланд е сложна амалгама от любов и травма. Минели признава, че често е повтаряла грешките на майка си – от финансовите проблеми до зависимостите. Тя описва инцидент от детството, при който случайно ритнала Гарланд в главата, а майка ѝ започнала да крещи неистово. „Научих, че ако мама се ядоса, тя е най-ужасяващият човек в живота ми. И до днес крясъците са единственият ми спусък за травма“.
На 13-годишна възраст Лайза вече е била „болногледачка, медицинска сестра и психиатър“ на майка си, сменяйки приспивателните ѝ с аспирин, за да спаси живота ѝ. Гарланд е представена като манипулативна и ревнива – веднъж дори изкрещяла „Махнете я от ши*аната ми сцена!“ по време на общ концерт. Въпреки това Лайза завършва с обич: „Мама ме обичаше страстно и до ден днешен аз я обичам също толкова“.
Елизабет Тейлър и пътят към рехабилитацията
Минели пише болезнено откровено за битката си с алкохола, кокаина и болкоуспокояващите. Именно Елизабет Тейлър е човекът, който я принуждава да потърси помощ през 1984 г. „Елизабет ми вдъхна страх от Бога. Каза ми директно по телефона: „В опасност си. Можеш да умреш, ако не се погрижиш за това сега“.
Години по-късно, при рецидив, Тейлър отново е безпощадна: „Лайза, тази болест ще те убие. Погледни се в огледалото – изглеждаш ужасно и се чувстваш още по-зле. Никой от нас не може да се справи сам“.
Четвъртият съпруг Дейвид Гест – „кретен“
Докато за бившите си съпрузи Лайза пише с нежност, за четвъртия – Дейвид Гест, не пести нищо. „Ако имах магическа пръчка, бих го избягнала като салмонела. Бих му ритала кокалестата задница със стилето – нещо, в което той по-късно ме обвини. Защо, за Бога, бих съсипала хубава обувка?“. Тя го нарича „дребен, бледолик кретен с нелепи очила“ и признава, че се е омъжила за него, когато е била на градус. Обвинява го, че е откраднал емблематичното ѝ бомбе от „Кабаре“ и се е опитал да продаде картините ѝ от Анди Уорхол. „Скоро започнахме да се бием физически, като животни. Удрях те жестоко, скъпи“. Двамата се развеждат окончателно през 2007 г.
Бездомна в Сентръл парк
Като млада в Ню Йорк Лайза е изгонена от хотел поради неплатени сметки и прекарва няколко нощи на пейка в Сентръл парк. „Бог ми се усмихна, никой не ме нападна“.
През 2003 г., след нов рецидив с алкохола, тя припада на „Лексингтън Авеню“. „Лежах на земята кой знае колко дълго. Най-ужасното е, че стотици хора ме прескачаха или заобикаляха. Дали са видели поредния бездомник, или са разпознали Лайза Минели, „мъртва“ за света? Никога няма да разбера. Бях по-засрамена от всякога. Казвам го сега, защото милиони хора се борят с рецидивите. Моля ви, не ни съдете“.
Все още няма коментари