Нов шериф на „Дондуков“ 1  

Всичко писано преди изборите от поети и философи, от политолози и социолози не се сбъдна! Ако продължим с перифразата на Гео Милев, в нощта на 19 април електоратът остана без Бог и без Господар, без ГЕРБ и без ПП-ДБ, които след паралелното преброяване останаха едвам да мъждукат на политическия небосклон…

Докато двете братски коалиции се караха, третата – „Прогресивна България“, спечели. И не само спечели, ами направо ги разби. Радев ще има над 130 депутати, а ГЕРБ и ПП-ДБ общо няма и 80. Което ще рече, че на „Дондуков“ 1 ще има нов шериф. Шерифът е легендарна фигура в Америка, за която са създадени хиляди филми, книги, пиеси. Това е институцията с най-голямо политическо влияние по места в сравнение с останалата администрация, защото е избиран пряко от гражданите. С огромни пълномощия да гони бандитите и да закриля населението. Може би затова, когато половин Америка пропищя от екстремните реформи на Доналд Тръмп, вицепрезидентът Ванс ехидно препоръча на критиците да се примирят с факта, че в „Белия дом има вече нов шериф“.

След 19 април нов шериф ще има и България. Това пролича още при закриването на кампанията на Радев в „Арена Армеец“. Такова стълпотворение 13-хилядната зала не помни, дори и при волейболните мачове на големия български волейболен национален тим, когато се пръскаше по шевовете. Сега този рекорд бе задминат. Отвън на паркинга изброих стотици нови лъскави БМВ-та, поршета, аудита, тойоти и пр. лимузини и джипове на обща стойност сигурно 20-30 млн. евро. Явно посветените идваха да видят в целия му ръст бъдещия премиер слънце. Вътре при кулминацията на иначе малко бутафорното шоу Румен Радев беше посрещнат като рок звезда. Неистово викане, тропане. 600 души от всички кандидатдепутатски листи, всички с елегантни тъмни костюми, строени зад него на сцената, на които той с уместна шега изкомандва „Свободно!“. Половината от генералските фенове бяха под 25-30 години, а поне 1/4 и под 20 години. Въобще много, много сериозна организация, която не е по силите на Копринков и сие – любимата дъвка на Борисов. Както и да бе кръстена партията на Радев – Прогресивна или Регресивна България, дори и „Радеви вълнения“ да я бяха нарекли, резултатът ѝ на изборите щеше да бъде същият. Дълго време опитни хора, които си разбират от работата, са подготвяли тази кулминация, която експлодира на 19 април 2026 г. в зашеметяващите цифри на социолозите – за едни смъртоносни, а за експрезидента победоносни.

Разбира се, за този направо неправдоподобен резултат допринесоха много и декемврийските протести. Те обаче бяха капитализирани от Радев, а не от ПП-ДБ, които бяха реални съорганизатори на протестите. Трябва да си страшен аджамия, каквито безспорно са харвардските ентусиасти, за да позволиш да ти измъкнат под носа най-малко половин милион гласоподаватели и да разпънеш червения килим пред президента. Очевидно, че е имало и натрупано в недрата на обществото непреодолимо желание за смяна по върховете на властовата пирамида, което, съчетано със силата на многохилядните протести, доведе до електоралния взрив на 19 април.

Истината е, че и ГЕРБ, и ПП-ДБ подцениха жестоко експрезидента и той ги наказа още по-жестоко на изборите. Такъв разгром на управляващи в лицето на ГЕРБ в годините на прехода не е виждан.

Оттук нататък за новия шериф на „Дондуков“ 1, изглежда, ще бъде лесно да управлява с над 130 депутати зад гърба си. Няма да се налагат тематични мнозинства, пазаруване на депутати, кандърми и пр. парламентарни хватки. Макар че за смяната на ВСС ще трябват още гласове. Но който ги даде, ще иска да вкара свои хора в управлението на съдебната власт. Тогава как ще бъдат избрани читави професионалисти, които пък да изберат читав главен прокурор? Ето първия казус.

Иначе в парламента нещата са ясни. Радев каза, че неговите симпатизанти и фенове не одобряват коалиция с „шарлатаните“ от ПП-ДБ. Ден по-късно при вече взелата завоя Цветанка Ризова отсече, че няма да прави каквото и да е с Борисов. На следващия ден пък самият Борисов заяви, че няма да прави коалиция с Радев и Копринков (пак Копринков!, не му излиза от устата този човек) и остава в опозиция. ПП-ДБ също се заклеха, че никога няма да работят заедно с „Прогресивна България“, защото Радев готвел постна пица за електората и гледал малко на Изток. Освен за смяната на ВСС и избор на нов главен прокурор. Кой ще го предложи обаче този нов главен прокурор – Радев или Асен Василев и ген. Атанасов? Ето въпрос ако не за милион, то поне за няколкостотин хиляди долара.

След лесните моменти обаче идват трудните. Досега Радев виртуозно заобикаляше да взема категорични позиции по най-важните проблеми. Нито веднъж не спомена Путин, Русия, Урсула, ЕС, Орбан. Дори в отговор на атаките за прословутото му русофилство не спомена, че докато той има диплома от генерал-щабна академия в САЩ, сегашният служебен военен министър Запрянов е завършил генерал-щабната академия имени „Фрунзе“ в Москва.

Още по-малко яснота има около икономическата политика и данъчната система. Ясно е, че много леви гласове, практически целият едномилионен електорат от силните години на БСП, са заминали към Радев. Но лява или дясна партия е ПБ? Ако е лява, какво става с плоския данък от 10%, какъвто има само още в Монголия, Киргизстан и Туркменистан и който ни е закотвил като най-бедната страна в ЕС?

Ако няма ясни и категорични позиции по всички основни въпроси, ПБ може да започне да наподобява известната навремето Партия на умерения прогрес в рамките на закона на Ярослав Хашек. В случая в рамките на ЕС и НАТО.

Не малък проблем ще е и как ще се стиковат тези разнородни над 130 депутати, събрани за един месец, всеки със своето минало и биография? Бившият волейболен национал Владимир Николов например винаги е твърдял, че е с твърди десни убеждения и против „комунистите“. Антон Кутев обаче като дългогодишен функционер на БСП е точно от „комунистите“. Ами сега?

Впрочем Кутев овреме се спаси от блатото на „Позитано“ и за разлика от другите последни червени мохикани ще блажи в новата управляваща доминантна партия. БСП също отнесе стабилен шут от дважди кандидата им за президент Румен Радев, който с премерен боц ги изрита, вероятно завинаги от парламента. Воглаве със сина на полка Крумчо. Разгромът е толкова голям, че вероятно ще се наложи БСП да бъде закрита и основана нова социалистическа партия, може пак на Бузлуджа, но с нормални ръководители, които не се самоубиват в разни сглобки и шизофренични управления.

„Възраждане“ също загуби 4/5 от електората си, включително и най-твърдия, който пристана на „Прогресивна България“ и лично на Румен Радев.

Някои анализатори ще кажат, че най-големият губещ от изборите е ГЕРБ, който се свлече до историческо дъно, нещо невиждано в неговата история от 2009 г. досега. Очевидно ръководството ѝ не оцени, че участието в самоубийствената управленска сглобка е фатална политическа грешка, изправяща партията на ръба на оцеляването. Как ще се съвземе партията на Борисов, а и самият той след този нокаут, също е въпрос с повишена трудност за отговор.

Според мен обаче най-болезнената катастрофа претърпя ПП-ДБ. Само преди 4 месеца те се чувстваха на върха на сладоледа като съорганизатори на невижданите по масовост протести, които свалиха правителството на Желязков, което те грандомански си приписаха и на себе си. Асен Василев, Кирил Петков и другите дори физически предвождаха протестите насам-натам по жълтите павета в София. Отъждествяваха се с протестиращите, дори вкараха на избираеми места някои от ярките лица на площадите. И за благодарност какво – 90 на сто от протестиращите отидоха при Радев, а измамените камилчета, по-скоро пълните аджамии от ПП-ДБ, останаха да ближат рани с мизерните си няма и 13%.

Е, така е. Кьорав карти не играе. Особено в политиката това винаги завършва с провал.