Нови стихове от Тринадесетото издание на Националния поетичен конкурс "Златен пегас"

Обратна поща
Уважаеми, М. П. от Благоевград, К.К. от Пловдив, К.К. от Варна, Г. Ж. от Бяла, Русе, М. А. от Русе, изпратените текстове няма да бъдат публикувани. Пожелавам ви здраве, кураж и успех.

 
ИРЕНА ПАНКЕВА
София

МОЛЕБЕН ЗА СЛЪНЦЕ
Забравата често посрещаш с безмълвие,
но святкат в очите ти огнени мълнии.
Препиваш със сълзи, започваш да хълцаш
и в тъмното хукваш нагоре при вълците.
 
А вълците - сити, наяли се с ягоди!
Иди и не вярвай на Горския - дядо ти,
когато духът му се мерне из дренките
и викне: -Не бой се в гората, Иренке!
 
При речния извор те чака зората
и пъстра подкова ти мята дъгата!..
Върви все направо, какво криволичиш –
нали си безстрашно и силно момиче!?
 
Изхвърляй отварата от кукуряка –
разцъфна, за щастие, змийското мляко.
Но тук нямаш нужда от разни лекарства,
 ук ти си стопанката, тук ти си царствена!
 
Не бой се, в зелената горска обител,
мечокът е само свещенослужител,
мечокът е древен човешки предтеча
и може би още кръвта ти е меча!
 
В леските се чудят кафяви омайници: -
не търси ли тази еловите тайници,
в които е скрито безценно имане
от приказни лешници, сбирани лани?
 
Прекръствам се, Боже – не съм омагьосана,
но сякаш съм златна кошута сред росена –
възнася се слънце над моя молебен!
Сполай ти, Природо, за пътя към себе си!
 
 
ГЕОРГИ КАЛЧЕВ
Добрич
 
ВИШНЕВ ДЪЖД
Ще завали ли вишневият цвят
от някакви пресъхнали небета ?
Пресъхнал е и земният ни свят
и всички недоплувани Морета ...
 
Ще ни простят ли святите ни Птици,
прокудени от скверните съдби ?! ...
В подземия – сред стръвни жици –
ще броди Ехо ... от души .
 
А дяволът – със бели ръкавици –
ще гали верния палач ...
Пророци наши, клети мъченици
не чакайте преглътнатия плач !
 
... Сбогувахме се със отлитналите Птици,
със техните прерязани мечти .
Защо тогава кървавите жици
се впиха в нашите души ?! ...
 
Но ще вали отново вишнев Дъжд,
роден във шепата на Господ .
Ще заструи над временната смърт
и всеки ... сатанински поход .
 
 
ИВАН БОЯДЖИЕВ
Кърджали

НОЩ 
Полъхва вятър, вечерен, прохладен –
укротил  е незнайната си мощ,
...а аз стоя - на залеза отдаден
и  гледам как денят минава в нощ:
Плавно здрач се спусна към реката,
с воали мрачни скри гори, поля...
- заглъхна в мрака песен недопята
и  бавно възцари се тишина.
Звезди започнаха небето да обсипват,
край тях се плъзна бледата луна;
утихна вятърът – замина някъде...
сега господстваше нощта.
 
 
ЛИЛЯН ПАУНОВ
Харманли
 
РАЗМИНАВАНЕ
Ще бъдем пак сами и зимата навън
ще е сменила гаснещата есен.
Ще е утихнал там възторженият звън
на думите, от вятъра отнесени.
 
Самоизмамени в най-светлия си сън,
един до друг  - безкрайно разделени –
все тъй безмълвни ще се взираме навън,
без страст, като от жажда утолени.
 
И ще разбираме закона тъй суров:
ще ни убягва винаги успеха,
че ти за мене си последната любов,
а аз за тебе  - първата утеха...
 
АЛЕКСАНДЪР САМАРДЖИЕВ
Златица

САТИРИЧАНИЯ
РИСК
Безмилостен е този свят-
В бой за свобода,
мнозина умират от глад.
 
ДУХОВНА ХРАНА
Спохождат ме крилати мисли – оле!
Уви, не всичко, което хвърчи, се яде…
 
ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯ
Човек за човека е странна птица:
Ту вълк, ту умряла лисица.
 
ПОЕМАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКА ВИНА
Попокатепетъл, Попокатепетъл,
посипи главата ми с пепел!
 
ЛИРИЧЕСКО ОТКЛОНЕНИЕ
Ако не беше Луната,
поетите отдавна
да са стъпили на Земята.


СТОЙНА ДОБРЕВА
Свищов
 
ПРОЛЕТ ПРЕЗ ФЕВРУАРИ 
Първо дрянът от кафявата боя се отрече
и дреха в мъдро жълто  облече.
После върху бадема розово облаче се настани,
а джанката в сватбено бяло се премени.
 
Зарзалата също в розово се облече
и скоро рояк пчели привлече.
Усетили прашеца и нектара те зажужаха,
а синигерите пролетна песен запяха.
 
Слънцето затопли - зимата прокуди
и всички живи твари пробуди.
Навън развигорът вече побеждава,
а пъстрата пролет се възцарява.
 
Отстъпи зимното и сивото,
дойде цветното и красивото.
Зюмбюлите в розово, синьо и бяло разцъфтяха,
а цветчетата на теменугите посиняха.
 
Гълъбите в любовен танц се завъртяха,
а врабчетата дружно прелетяха.
И свраката мина от тука,
а кълвачът бодро зачука.
 
Гледайки как всичко оживява,
на човек му се допява.
Веселие и радост  го обзема
и бодра песен подема.
 
Животът кипи – ликува,
а радостта болестите ни лекува.
Остава на Бога да благодарим,
че с такава гледка можем да се удостоим.


БОЖИДАР МИТРЕВ

ВМЕСТО ЕПИТАФИЯ
Когато няма да ме има,
когато спомена за мен се заличи
ще остане само туй,
в което вярвал съм преди.
Бог, Природа , Вселенски Разум,
Общо благо - каквото име и да му дадете,
но вярвате ли в него като мен  - тогава
ще съм още жив,  тогава ще съм с вас
като пламък , който сгрява.
като слънчевото зайче,
което по стената бяга.
 

МИЛКА МАРКОВА

***
Не мога да отключа
сърцето си,
бравата е ръждасала.
Не мога да кажа,
че те обичам.
Думите ми избягаха
под вратата.
Не мога да те прегърна.
Стоим от двете страни
на деня.
Не мога да те виждам,
защото си наблизо
и очите ми сълзят.
Не мога да те извикам.
Гласът ми се провря
през ключалката
и се поряза.
Не мога да те отключа
и да се запазя,
незаразена от любов.
Не мога да те намразя!