Минимално инвазивна биопсия на обонятелната цепка може да улови имунни и неврологични промени, които точно отразяват тези, наблюдавани в гръбначномозъчната течност на пациенти с алцхаймер. Тези промени се появяват дори при хора, които нямат никакви проблеми с паметта или мисленето. Оказва се, че носът може да предложи нов поглед към болестта на Алцхаймер в най-ранните стадии, установиха учени от университета „Дюк“ в САЩ с ръководител на екипа Брадли Голдщайн.
„Тези открития позиционират вземането на проби от обонятелна цепка като практична стратегия за изучаване на патобиологията на алцхаймер в най-ранния и най-лечим стадий“, пишат авторите в своята статия, публикувана в сп. Nature Communications.
Сгушен в горната носна кухина, обонятелният епител е пълен със специализирани неврони, които откриват миризми и предават сигнали директно към мозъка. Те се свързват с енториналния кортекс, ключов регион за обработка на паметта и една от първите мозъчни области, увредени при болестта на Алцхаймер.
Цереброспиналната течност, която облива мозъка и гръбначния мозък, също се оттича през близките лимфни пътища, които преминават през тази област, което означава, че имунните клетки в носната тъкан непрекъснато са изложени на биохимични сигнали от самия мозък.
Изследователите работили с 22-ма доброволци, разделени в три групи. Шест били в контролна група в добро здравословно състояние. Седем имали клинични симптоми на алцхаймер както с анормални биомаркери, така и с когнитивно увреждане. Девет били в предклинично състояние, което означава когнитивно нормални възрастни, чиято гръбначномозъчна течност вече сигнализира, че болестта на Алцхаймер се развива тихо.
Тъй като невроните не са били успешно събрани от всяка биопсия, невроналният анализ е проведен върху подгрупа от 18 участници. В предклиничната група обонятелната тъкан вече показва модел на имунна активация, наподобяващ модели, докладвани по-рано в изследвания на гръбначномозъчната течност при пациенти с алцхаймер. Това е най-забележителното откритие на изследването.
Вид имунни клетки, наречени CD8 T клетки, които помагат за стимулиране на възпалението, са значително по-активирани при предклинични пациенти с алцхаймер, отколкото при здрави контроли. Имунни клетки, наподобяващи микроглия – собствените имунни стражи на мозъка – също показват повишена възпалителна активност както в предклиничната, така и в клиничната група.
Само с 22-ма участници новото изследване е доказателство за концепция. Необходими са по-големи проучвания, съчетаващи назални биопсии с проби от гръбначномозъчна течност, мозъчни изображения и дългосрочно проследяване, преди този подход да навлезе в клиничната практика.
Смята се, че случаите на деменция биха могли да се утроят в световен мащаб до 2050 г., което обяснява защо подобен медицински напредък може да има огромни последици за превенцията на болестта на Алцхаймер.
Все още няма коментари