Голямата трагедия, съсипала живота на Маргрет Николова

Още една легенда на естрадата отпътува към звездите. На 97 години от този свят си отиде любимката на поколения българи Маргрет Николова.

По време на 50-годишната си кариера тя е изнесла повече от 7500 концерта в страната и чужбина, изпяла е над 600 песни. През 1969 г. дуетната ѝ песен с Петър Петров „Любили сме, любили“ (музика Атанас Бояджиев, текст Богомил Гудев) е обявена за „Мелодия на годината“. През същата година „Сън сънувах“, която изпълнява заедно с Кирил Семов, печели голямата награда на фестивала „Златният Орфей“. Любимата ѝ песен е написана от Йосиф Цанков по стихотворение на Никола Вапцаров – „Пролет иде“. Ще я запомним с прекрасния ѝ глас, музиката за душата и шлагерите, с които тя записа името си в златните страници на българската музика.

Смятана за пионер в забавната музика у нас, Николова е идол за онези поколения, израсли с нейните песни през 60-те и 70-те години на миналия век. Българите тогава я обожават, песните ѝ звучат непрекъснато по радиото, залите, в които се появява, са пълни, грамофонните ѝ плочи се въртят във всеки дом. В бившия Съветски съюз също е звезда. Сравняват плътния ѝ кадифен глас с този на великата Далида.

Маргрет Николова е първият естраден изпълнител у нас, удостоен със званието „Заслужил артист“ през 1964 г.
През творческия ѝ апогей за нея най-много пишат композиторите класици Йосиф Цанков и Димитър Вълчев. В историята на родната забавна песен тя оставя шлагери като „Птици мои“, „Целуни ме“, „Песен за майката“, „Жерави“, „Любовта на юнгата“, „Моята китара“ и незабравимия ѝ дует с Георги Кордов „Малка къща сред полето“.
Маргрет Николова е известна и като певица на стари градски песни, както и на руски романси. Записала е дуетни албуми с Николай Любенов и Петър Петров. Пее и с Кирил Семов и Петър Чернев. Работила е с оркестър „Гамбринус“, Бони Милчева, Мими Севлиева и Иван Петров.

В „Балкантон“, БНР и БНТ записва 259 песни, от които 180 от български автори, 27 стари градски песни, 11 руски романса, 41 френски, руски, италиански, гръцки, полски, унгарски, немски. Има и 52 участия в телевизионни филми.

Маргрет Николова е родена на 10 октомври 1928 г. в София. При раждането ѝ нейната кръстница, почитателка на нашумелите филми с Грета Гарбо, иска да я кръсти на шведската актриса, завладяла Холивуд. Свещеникът в тогавашното софийско село Княжево обаче категорично отказва и предлага кръстницата да даде на момиченцето своето име – Мара. Накрая се стига до споразумението за едно сборно име: Мара и Грета – Маргрета. Завършва Държавното музикално училище през 1951-ва със специалности „Пиано“ и „Оперно пеене“. Увлича се от класиката, но чува изпълнения на Ив Монтан и е зашеметена от музиката, която шепне в сърцето.

В живота ѝ обаче има още един кръстник – композиторът Йосиф Цанков. Той и една организаторка изписват името ѝ на афиш, без да я питат, като Маргрет, без „а“. Иска, не иска, тя се съгласява.

В началото на кариерата си е солистка на представителния ансамбъл на МВР, след това на създадения през 1963 г. Армейски естраден състав.

Следват хиляди концерти и гастроли по света, аплодисменти в Русия, Куба, Полша, Финландия, Австрия, Германия и др. – живот, изтъкан от музика, пътешествия и признание.

По-късно се посвещава на старите градски песни. Издава албуми с такава музика и е една от основателките на фестивалите „Златен кестен“ в Петрич и „Под липите“ в Стара Загора. И пак е суперзвезда.

Но зад светлините на сцената и огромния ѝ успех стои голяма лична трагедия – 18-годишната ѝ дъщеря Румяна загива в автомобилна катастрофа в нощта на абитуриентския си бал през 1971 г. заедно със своя съученичка. Отиват на разходка и повече никога не се връщат. Покрусената Николова се оттегля от сцената, но получава хиляди писма от своите почитатели да намери кураж и да се завърне. Певицата не говори за онзи трагичен ден. В редки интервюта тя казва: „Ако можех да върна времето назад в личен план, първо бих върнала дъщеря си, ако можех“.

„1971-ва беше много тежка година за мен. Тогава си отиде и Йосиф Цанков, който написа за мен прекрасни песни. В края на годината загина и българската певица, от която най-много се възхищавам – Паша Христова – споделя преди години Маргрет Николова. – Паша беше невероятно приветлива, отзивчива, мила в общуването си с хората. А какъв глас имаше само!“.

През 2000 г. Маргрет прекратява кариерата си. Съпругът ѝ Петър Николов приживе издава книга за нея – „С песен в живота“, екземпляри от която имат само най-близки хора на семейството.

През 2013 г. 85-годишната тогава Маргрет Николова пее в дует с вокала на „Тумбаито“ Мартин Ташев популярната песен от репертоара си „Ропотамо“ на промоцията на дебютния албум на латино групата. Песента е от далечната 1962 г. по музика на композитора Атанас Бояджиев по стихове на Радой Ралин. В оригинала си звучи като ча-ча и лесно е превърната в салса парче от групата. Това е единственото изпълнение на певицата, след като слиза от сцената.

С годините Маргрет Николова се отдръпва от шумния живот и избира спокойствието на малкия град Трън – сред природата, близо до сина си Николай и снаха си, които я наглеждали и се грижели нищо да не ѝ липсва. Била благодарна, че поне не тъне в самота и единствената ѝ компания не са радиото и телевизорът. Страдала от редица заболявания, но се държала и не се оплаквала. Не спирала да слуша любимата си класическа музика.

Голямата певица ще остане в паметта на поколенията като един от изпълнителите, които изграждат златната ера на българската естрада.