Нови стихове от Тринадесетото издание на Националния поетичен конкурс "Златен пегас"

Обратна поща
 
Уважаеми, К. А. от София, В.Д. от Кърджали, С.М. от Плевен, Р.Д. от Варна, изпратените текстове няма да бъдат публикувани. Пожелавам ви здраве, кураж и успехи!
 
ЛЮБЕН ПУНЧЕВ
Враца
 
РАЗМИСЪЛ
„Старай се от света да си заминеш,
без дългове, докрай с добро честит”
Алишер Навои
 
Протягаше ръцете си към битието,
нощта да го притисне в своя скут,
но в този миг просветнаха в небето
в едно и слънце, и луна за сетен път.
 
Тогава залезът запали се. И неусетно
във негатива на неразцъфтелите мечти,
промъкна се смъртта и с тъмна четка,
изтри им леко образа в едни очи.
 
Но болката по тях остана да кръжи
нед пръстите, скръстили нощ и ден,
а в спомена, завит от таралежови бодли,
догаряше свещта на неочакван реквием.
 

РАДКА БАЕВА
Стара Загора
 
***
Колко ми трябва да съм щастлива!
За тялото – хляб и вода.
За душата – молив и хартия,
за да подредя думите във всички нюанси
на черно-бялото и да открия смисъла
на думата – знак разпятие.
От цветовете, които познавам,
точно черно и бяло са най-живите.
Другите са хибриди някакви,
не ги разпознават даже очите ми.
С белия цвят зографи, поети
рисуват надежди и обич, истории..
Изобщо всичко, което пулсира и свети.
А с черния – подлост, страх и проклятие.
Въпреки всички усилия,
не научих до днес с какъв цвят
и изобщо може ли някой някога
да нарисува, да дешифрира смисъла
на черно-бялата дума – разпятие.
 

ПЕТЯ ПАШЕВА
Кубрат
 
ТЪЖНИЯТ СНЕЖЕН ЧОВЕК
На двора във мрака и тъжен, и сам,
сред преспите, сгушен и тъжен, и ням,
човек от три снежни топки направен
и  после за миг от всички забравен.
 
Очите му – въглени мъртви и черни,
със шапка и шалче в разцветки модерни.
Забравили бяха да сложат ръце,
а как ще се влюби, щом няма сърце?
 
На другата сутрин едно от децата,
минавайки близо, спря със шейната -
постави на Снежко две снежни ръце
 и малко, искрящо, червено сърце.
 
Почувствал живот във студената плът,
замисли да тръгне скоро на път,
чуваше ясно примамния зов
за искрена, нежна гореща любов.
 
От толкова чувства снегът се стопи,
превърна се в локва, в която тупти
искрящото, малко червено сърце
на Снежко, останал без ръце и лице.

 
ЛИЛИ СОТИРОВА
 
ЖЕНА
Ефирна като вятъра,
суетна като живота,
силна като болката,
красива като любовта,
крепяща като надеждата,
твърда като камък,
мъдра като старостта,
неспокойна като майка,
загадъчна като смъртта –
това си ти, жена!
 
 
ИВАН ЕДРЕВ
Варна
 
НЕ БЪРЗАЙ, ДЕН
Живот, живот, защо си толкоз кратък?
Додето за любов ръка прострем,
настигат ни, надрастват ни децата –
щастливо време да умрем.
 
Не ни достига мъжество за прошка.
Пред съвестта си свеждаме очи…
Живее ни се. Век поне…И още.
Животът ни додето загорчи.
 
Не бързай, ден! Не си отивай.
Не ме оставяй сам в нощта!
Последната сълза да е щастлива,
когато загася свещта.
  
 
ИВАН ХРИСТОВ
 
ОБИЧТА НЕ ИЗПУСКАЙ       
Тук обичай, сега!
Не е всичко загинало.           
Стига спомняй с нега
все картини от минало.
 
Днес откриваш следа –
нови кичури бели.
Утре – бенка една
в старостта ми се цели.
 
И походките – виж! –
аз – до гъвкава котка,
ти – до тази на Рис –
днес са патешки кротки.
 
Само в мойте очи
още виждаш искрици.
Обич моя, поспри!
Туй са скърцащи спици.
 
Колелото напред
на живота препуска.
Няма вчера и днес –
обичта не изпускай!
 
 
ВАЛЕНТИН АНГЕЛОВ
Горна Оряховица
 
ИСТИНИ ИСКАНИ, ТОЛКОВА ИСКРЕНИ
Падат тъй весели късните кестени,
малка въздишка и спряла Луна.
Звездни къдрици, небрежно тъй сресани,
галят ни сякаш сме малки деца.
 
Нощи и вечери с обич обречени,
пият от виното на любовта.
Спомени, спомени с болка прободени,
с нежните пръсти на силна жена.
 
Истини искани, толкова искрени,
колкото всяка целувка една.
Пориви влюбени, чувства прокудени,
с устни пробудили мъжки сърца.
 
Парещи, палещи, в огъня порещи,
чувства изгарящи в миг любовта.
Страдащи, молещи, слаби и можещи,
всички са влюбени в мъж и в жена.
 
 
ВАНЯ САВОВА
Сунгурларе
 
СЯКАШ
съм забравила гласа си.
Сякаш
съм затворена врата.
Всеки звук
сковава ми ръцете,
всеки шепот
връща ме назад.
Всеки дъжд
след буря отминава.
Корени пречиствам
и броя листа.
Укротена
в себе си оставам.
Капките
са низ от чудеса.
Нещо
Някъде във нищото се губи.
Празнотата
е на повърхността-
непораснала,
а вече остаряла.
Сякаш
винаги в гласа ми е била.

 
РАДОСЛАВ ПЕЕВСКИ
Карлово
 
ОБРЕЧЕНОСТ
На смърт животът е всякога обречен.
След всяка мъка идва радостта.
След всяко лято следва жълта есен.
Не е всевечна даже любовта.
Защото всички земни сме създания
и като миг животът ни е кратък;
и чрез безбройните си възклицания,
всеки слага своя отпечатък!
Щастие пълно на земята няма.
И всяка скръб отеква в тишината!
Душата е като бездънна яма,
в която всеки ден търсим си лицата!
Но все не можем да улучим подходящо –
едно лице – за всичко и за всички.
Увлечени в себелюбие крещящо,
на съдбите си обречени сме всички!
 
МАРИЯ РОМАН РАДУШЕВА
София
 
***
Ще оставя
да си легне жената в мене.
И тогава ще седнем
заедно на масата.
Чисти и истински.
Освободени.
Ще захвърлим със дрехите
и старите проблеми.
Чак тогава ще зная
какво да направя.
Ще бъда ли с теб.
Дали ще искам?
Ще изпием по чаша
надежда пречистена.
Ще си спомним
годините минали.
Ще захвърлим и маските.
Ще бъда безмълвна.
Ти ще си същият.
Ще се случат нещата.
Но ще бъдат ли истина?