Червеното месо вдига с 63% риска от диабет   

Когато си мислим за месо, първите асоциации обикновено са свързани с предусещане на нещо вкусно, протеини, желязо, наситени мазнини или характерния остър мирис на скара. Последното нещо, за което човек се сеща при вида на сочна пържола, е захар. Обаче това неподозирано присъствие се оказва важен елемент, който обяснява открити корелации между червеното месо и диабета.

Учените от Френския национален институт за здраве и медицински изследвания и екипът на д-р Леополд Фезьо от Медицинския факултет на Сорбоната оповестиха изненадващи данни в тази посока от проучване, обхванало близо 90 000 души. Краткият извод е, че въглехидрати в свинското, телешкото, говеждото, агнешкото, овнешкото и останалите от групата на червените меса вдигат с 63% риска от диабет.

Докладваните на годишната среща на Европейската асоциация за изследване на диабета (EASD) в Милано преди дни резултати поставят под лупа един много специфичен биохимичен „троянски кон“ в червеното месо – молекулата Neu5Gc. Очертала се е ясна зависимост от дозата: колкото по-висок е приемът на Neu5Gc чрез червено месо, толкова по-голям е рискът от отключване на диабет тип 2.

Тази частица, наречена N-гликолилневраминова киселина, представлява вид сиалова киселина – сложно захарно съединение, което покрива повърхността на клетките при повечето бозайници.

Хората имат жизненоважна нужда от сиалова киселина и сами синтезират формата Neu5Ac - за мозъка, имунитета и клетките, но не могат да произвеждат формата Neu5Gc. Затова имунната ни система реагира агресивно, когато приемем Neu5Gc чрез храна от други бозайници - разпознава захарната молекула като чужда, като опасен натрапник, подобно на микроб.

Учените обясняват какво точно се случва. Тялото ни поема тази захар от червеното месо и я метаболизира. С течение на времето Neu5Gc започва да се „внедрява” в повърхностните слоеве на нашите собствени клетки и тъкани. В отговор имунната система изпраща антитела, за да атакува чуждия обект. Постоянният конфликт не води до бурна алергична реакция или незабавно заболяване. Но поддържа тлеещ, хроничен възпалителен процес.

Френският екип обаче проследява участниците в продължение на повече от 7 години, за да търси пряка връзка с диабет тип 2. При хората с най-висок прием на Neu5Gc, извлечен от месо, относителният риск от развиване на диабет тип 2 се оказва с 63% по-висок в сравнение с тези с най-ниска консумация. Независимо че малки количества от същата захар се съдържат и в някои млечни продукти, статистически значимата опасност е свързана с месото. Защо този тип хронично възпаление е толкова критичен за обмяната на веществата? Когато клетките на панкреаса и рецепторите в черния дроб и мускулите са подложени на непрекъснат имунен натиск, чувствителността им към инсулин постепенно се влошава. Тялото започва да се затруднява при усвояването на глюкозата от кръвта – не защото в храната има твърде много захар, а тъй като клетъчните „ключалки” са блокирани от имунния отговор спрямо захарта от месото.

Вместо към драстични ограничения медицинската логика насочва към разнообразието. Птичето месо, рибата и растителните протеини изобщо не съдържат Neu5Gc, което ги прави естествен балансьор в менюто, без да се налага организмът ни да влиза в излишни имунни войни.