Хитлер поискал от Борис III да уреди среща на Химлер с Берия  

Срещата на цар Борис ІІІ с Хитлер на 14 август 1943 г. във Вълчата бърлога край Растенбург е силно митологизирана, но известна, твърдят историци. Според тях обаче причина за смъртоносния инфаркт на царя е последвала втора тайна среща за 7 часа между 22 и 23 август. На нея фюрерът настоял българският монарх да посредничи за среща с Лаврентий Берия за спиране на войната. Сърцето на Борис обаче не издържало.

Всъщност за първата среща между двамата държавни глави има доволно много документи и в наши, и особено в германски архиви. При това цар Борис е бил там с четирима свои хора и е бил посрещнат от брат си, от Бекерле, от царицата и децата. Синът му Симеон би трябвало да помни, както и Мария Луиза, че са получили подаръци на летището и са разгледали самолета отвътре.
При тия факти да се пише за свален на носилка цар, дори за труп, е повече от нелепост.

Опровергават се и твърденията, че фюрерът искал български войски за Източния фронт.
Ако има загадка, свързана с 14 август, тя е в това защо изобщо е трябвала тази среща на Хитлер. В изчерпателен „Боен дневник“ на Главното командване е протоколирана беседата между фюрера, царя и други висши нацисти по отношение на политическото и военното положение на Балканите и Средиземноморието. Борис отказва българите да разоръжават италиански войски на полуострова, както и окупирането на Тетово.

В крайна сметка е договорирано изпращането на две дивизии в Северна Гърция, които да пазят тила на германците.

Няма никакви податки от страна на фюрера да е искано царят да бъде отровен. Не се потвърждават и  версиите за високото издигане на самолета и повредената кислородна маска. Царят се връща от тази среща жив и здрав, уморен, но не фатално.

Но ако Негово величество е разтревожен, то е защото няма отговор на въпроса: защо му е било необходимо това рандеву на Хитлер.

Това е въпросът, който на 16 август задава на най-доверения си по тайните работи човек – полицейския шеф Никола Гешев. Всичко, за което се е говорело във Вълчето леговище, е могло да бъде формулирано надве-натри пред военния министър. Царят стига до извода, че Хитлер го е извикал за нещо, което не се е осмелил да каже по една или друга причина.

На 17 август Борис ІІІ заминава на лов в Царска Бистрица. На следващия ден ловува, а на 19-и отива на разходка до Мусала с брат си, секретаря Балан и адютанта Бъдаров. На 20-и забелязва козел, за който коментира, че не е тукашен. Работи до 3 часа заранта на 21-ви. След което отива да отстреля козела. На 22-ри вече е в двореца в София.
След обяд започва голямата мистерия.

Към 16 часа в двореца тайно пристига най-омразният на царя човек в София – военновъздушният аташе полковник Карл-Август фон Шьонебек. Това е и неприятно, и необичайно, като се прибави и фактът, че от два дни Шьонебек е на легло с над 39 градуса температура. Ясно е, че се касае за мисия от особена важност.

Със себе си полковникът води навъсен и мълчалив майор от военновъздушните сили на Райха. Шьонебек заявява недвусмислено: без да се обажда на когото и да било, Негово величество тайно трябва да тръгне веднага с двамата. На летище Божурище чака самолет, а в 23 часа в кабинета на Хитлер ще го чакат фюрерът, Гьоринг и Химлер.

Тази втора среща и досега не е популярна.
Всъщност колкото и тайно да е организирана – летището е блокирано от специално пристигнали от Берлин есесовци от обяд на 22 август до вечерта и отново рано заранта на 23 август, като всички българи старателно са отстранени.

На един от техниците обаче му се удава, без да го иска, да се скрие от погледите на охраната. Казва се Янко Игнатов. След години укриване в Югославия се връща във Велико Търново и до края на живота си през 1986 г. само пред близки е споделял: „Едно се пише, друга е истината за смъртта на царя...".

Има и други доказателства, че царят е заминал за среща с фюрера на 22 август. Тази дата е посочена и от неколцина от работещите в двореца по време на Народния съд. Съдиите не обръщат внимание на това, смятайки, че става въпрос за грешка в датите. С някакви данни обаче е разполагал и английският историк Бърнард Нюман, който посочва датата 22 август в една своя студия от 1946 г.

Можем само да си представим какво е изпитвал цар Борис ІІІ по време на седемчасовия полет от София до Растенбург. Той за първи път не пътува с приятеля си Ханс Бауер. А майорът не обелва и дума, с което засилва върховното напрежение.

От едно откровение на царя пред Филов, което премиерът е записал в дневника си, става ясно, че Борис ІІІ молел зенитните оръдия да изпепелят самолета, в който лети. Филов обаче грешно смята, че тия мисли са били в главата на царя при полета му на 14 август.

В кабинета на фюрера във Вълчата бърлога обаче го посрещат изключително любезно.
Ваше величество, започва Хитлер, в тая война мисията на България бе да защитава германските войски в Москва и руските в Берлин. Дойде време и ролята й на ничия земя в изключително важни преговори. От вас се иска да осигурите в пълна тайна среща между Химлер и Лаврентий Берия.
Трябва да спрем тази война, да си подадем ръце с маршал Сталин и да пометем заедно чифутската паплач от Вашингтон и Лондон.

Това е всичко, което чува цар Борис. Пред очите му в огнени оранжеви кръгове се завърта и рухва под краката му една картонена кула, която е градил.

Докато Хитлер още говори, Химлер пръв скача към падналия в несвяст цар Борис. Фюрерът изпада в стрес и вдигайки ръце към небето, извиква: „И това ли трябваше да ми се случи!“. Тия думи открива едва преди две-три години германският историк Щефан Апелиус.

Негова находка е и светкавичното извикване на личния лекар на фюрера Карл Бранд, както и д-р Фердинад Зауербах. Компетентната им намеса изправя на крака монарха, но препоръката им е: никакви вълнения повече, почивка и възстановяване след няколко дни в специалните лечебни бани на Сен Мориц.

Отново тайно, царят е върнат в България. На Божурище пропуснатият да бъде забелязан от есесовците Янко Игнатов вижда от малкото прозорче на тоалетната свалянето на царя от самолета на носилка.

Това е историята на инфаркта.