Срамота! Народният театър забрави Олга Кирчева

Тошка Катева е най-близката приятелка на великата Олга Кирчева. Завършила Плевенската педагогическа гимназия, считана за най-добрата учителска школа в България. Още съвсем млада идва в София и става близка приятелка с незабравимите Олга Кирчева, Таня Масалитинова, Ирина Тасева, Луна Давидова, Славка Славова... В момента в галерията на зала “България” още може да се види изложба на нейни фототворби от срещите й с великите актриси под наслов: “Те не са забравени”. 

Тошка Катева прави уникална изповед пред “ШОУ” за приятелството си с тях и разказва неизвестни истории от живота им. 

- Тошка, кога за пръв път се срещна с една от грандамите на българския театър - Олга Кирчева, която става твоя близка приятелка?

- През 1960 г. за пръв път гледах Олга Кирчева в пиесата “Жените от Нискавуори”. Много се впечатлих, беше невероятна, тя беше вече в нейната зряла актьорска възраст. Тогава още тя влезе в сърцето ми със своето излъчване и присъствие на сцената. Бях едва на 22 години и тя стана мой кумир. Не посмях да я потърся след представлението. 

Срещата ни се състоя едва след 11 години, през декември 1971-ва. В Народния театър играеха с Виолета Минкова и Апостол Карамитев в “Краят на книга шеста”. Изчаках я пред служебния вход, нямах дори едно цветенце да й поднеса, но бях решила, че непременно трябва да й кажа: “Добър вечер”. И го направих. 

Тя се спря, уморена след представлението, и ми отвърна сърдечно: “Добър вечер, млади човече”. Бях чела наскоро нейна статия в “Народна култура”, в която тя пишеше: “Понякога публиката е възторжена, понякога мълчи, излизаш от представление и се чудиш защо публиката мълчи...” И затова продължих с думите: “А тази вечер публиката не мълча, нали?”. Тя се усмихна: “А, значи вие сте чели статията ми?!”. 

Подадох й ръка, тя ме хвана и тръгнахме. Придружих я до дома й на “Елин Пелин” 4. Наведох се, целунах й ръцете, а те миришеха на френски парфюм. Дълго след това усещах този френски парфюм. Оттогава станахме големи приятелки. Още на втората или третата среща я попитах: “Мога ли да ви наричам “мама Оля?”. И младите актьори я наричаха така, и Виолета Минкова – също, а Таня Масалитинова й казваше “Оля” или “Оленце”, Славка Славова пък - “госпожа Кирчева”...

Оттук нататък всеки път я чаках след представление. Не я придружавах, когато отиваше понякога после с приятели, просто ми беше достатъчно да й кажа: “Добър вечер”, да я видя, да й хвана ръцете, да усетя неизменния френски парфюм и се прибирах. Започнах да я посещавам вкъщи, тя идваше у нас. Мама Оля усети моята любов към нея и ми отговори с хубави чувства. Често сядахме на кръглата маса у тях, правехме си салатка с варено червено цвекло в порцелана, който майка й, голямата актриса Елена Снежина, беше донесла от Русия, като следвала в Санкт Петербург, сипвахме си по чаша троянска сливова и си говоркахме! Обожаваше моите питки със северняшката шарена сол.

Веднъж омесих една питка, направих пиле каша, бях панирала пилешки бутчета. Но за да е топло всичко, докато стигна от “Красно село” до “Лозенец”, взех такси с последните си стотинки, учителките кога сме имали пари! /смее се/ Мама Оля веднага ме разконспирира: “Тошенка, как пристигна?”. А аз – хъката-мъката, си признах. “А парички имаше ли да платиш?”. “Имам си парички”, упорствах аз. 

У тях често заварвах Таня Масалитинова, Славка Славова, Ирина Тасева, Виолета Минкова, Домна Ганева, Николай Бинев... Когато говореха за театър с Ирина Тасева, направо се преобразяваха. Сиво-сините очи на мама Оля заблестяваха! Беше вълшебство да гледаш две големи актриси как си говорят за театър!

През сезон 1971-1972 година Олга Кирчева игра в “Казаларската царица”. След това вече не й даваха роли в Народния театър. Да лишиш един актьор от сцената може да го докара до болестно състояние, но мама Оля никога не се оплака. И от никого. Не понасяше простотията, но не се оплакваше. Много е наранявана в театъра, от задкулисните игри и интригите. Но винаги ми казваше: “Тошка, не се поддадох, не слязох на тяхното ниво! Младите актриси се ливреха /подмазваха – б. а./ на режисьорите, за да им дават роли, но аз сърцето си го запазих чисто!”.

- Наистина ли Народният театър не отбелязва 70-ата годишнина на голямата актриса? 

- Не намериха време, не дадоха салона, за да се отбележи 70-годишният й юбилей! Тогава директор беше Дико Фучеджиев. Атанас Кирчев и Елена Снежина – майка й и баща й, бяха колоси, знаменитости на Народния театър, самата Олга Кирчева – 50 години на сцената на театъра! 

Но Стефан Сърбов, Славка Славова и Таня Масалитинова организираха честването със съкварталците на Олга Кирчева в салончето на едно читалище в “Лозенец”, “Цанко Церковски”! Моите ученици танцуваха, пяха, направиха страхотен празника! Славка Славова дори каза: “На мен ми е трудно след тези деца да говоря!”. Но... това беше празникът за юбилея на Олга Кирчева, в салона на кварталното читалище...

Държавата награди мама Оля със златна значка, аз тичам в гримьорната да я поздравя, а тя ми казва: “Направиха ме герой на моя труд!”. Като дойде у дома после, отбеляза: “Сложих значката заради тебе, защото знам, че ти се радваш на такива работи!”. Повече не го направи.

- По това време горе-долу тя започва да боледува много...

- През 1976 година преболедува 2 месеца много тежко с дробовете. Лекарите буквално се бориха със смъртта. Всяка нощ вдигаше висока температура. Ходех при нея вечер, за да й нося сокове от лимон, портокали и грейпфрути с мед и ананас за сърцето. Тогава само от показния магазин можеха да се купят лимони, портокали и грейпфрути. 

Отпред пред болницата пазеха войници. А аз откъм гората прескачах оградата, за да стигна до отделението. Там вече ме познаваха и ме пускаха. 

Мама Оля като се постабилизира малко, ми каза: “Тошка, как ги правиш тези сокове, мойто момиче, те ме спасиха!”. Като излезе от болницата, написа много силен текст, който публикуваха в “Народна култура” – “Смърт и любов”. Посветен на дъщеря й Светла Фингова и на приятелите, които са я спасили от смъртта с голямата си любов.

След това я изпратиха в правителствения санаториум във Владая. Стоя там 2 седмици, но не издържа дълго: “Не, искам да си се прибера у дома!”. 

Вкъщи извади пишещата машина, защото тя не можеше да бездейства. И пак започнаха да я търсят журналисти, приятели, млади актьори. Много обичаше българските автори. Обожаваше Яворов. Яворов навремето е писал рецензии за играта на майка й Елена Снежина. 

Една година след това отиде в Боровец, в санаториума на артистите. Това е едно разкошно място. Вървях пеш от автогарата до горе. Наоколо – прекрасна есен, а аз съм в настроение, защото ще видя мама Оля! Влизам в столовата, а там – Николай Бинев, Домна Ганева, съпругата на Косьо Кисимов и тя. Седнали си на бутилка бяло вино и си говорят. Като влязох, тя така се изненада, че чак се прекръсти: “Е-е-е, кой идва?! Тоше, ама ти ли си бе, мойто момиче?!”. Домна и Николай ме познаваха, но тя ме представи на съпругата на Косьо Кисимов: “Това е моята Тошка, тя е невероятна, такива като нея няма! /смее се/ Това е 1977-а, есента. 

След като се прибра в София, започнахме да вечеряме почти всяка вечер заедно. Беше много изтощена. Чакаше ме с нетърпение, милата. Даже веднъж имахме уговорена среща след обяд, а тя отворила прозореца и ме чака. Казвам й: “Абе, майчице, навреме съм!”. А тя: “Не бе, мойто момиче, ама да те видя, че идваш отдалече!”. От улицата още ме чакаше. 

Мама Оля почина на 75 години през 1978 година. В началото на декември 1971 година се запознахме, в началото на декември 1978-а тя си отиде... Обадих се у тях и зет й Сашо, мъжът на дъщеря й, Бог да го прости, че и той почина, ми съобщи: “Олето, той така я наричаше, влезе пак в Правителствена болница!”. Аз тичам веднага, разбира се, купих една саксия коледни звезди, тя много обичаше тези цветя. Пристигам, а тя, сама в стаята, милата - безпомощна, диша тежко... Като ме видя, чух нейния любим израз: “Е-е-е, кой идва?!”. “Майчице, как си?”, едва успявам да скрия сълзите си. А тя: “Като те видях, ми стана по-леко!”.

На другия ден обаче като отидох, видях, че ... коледните звезди в саксията бяха увехнали! Има едно поверие, че цветето повехне ли, не е много хубаво за човека, за когото е донесено... Мама Оля усети погледа ми и дори в този момент намери сили да ме успокои: “Абе, забравили са да го полеят...” 

И така, всяка вечер – все по-тежко, все по-тежко. Събота вечер бях при нея. Дъщеря й си тръгна към 7, аз останах почти до 9. Усещам, че тя се унася. Сестрите ми казаха: “Не можете да помогнете, хайде, тръгвайте си вече...” Застанах права до леглото й и казах: “Майчице, аз трябва да си тръгвам!”. Тя излезе за малко от унеса си и ме чу. Взех ръцете й, докоснах ги до лицето си и ги задържах дълго така... После си тръгнах. На вратата се обърнах, а мама Оля с последни усилия едва-едва помаха с ръце. Това беше сбогуването ни.

На сутринта бях първа смяна, тича една от лелките в училището: “Катева, ела на телефона, обаждат се от Правителствената болница, твоята близка е починала!”. 

Три дена, докато мина поклонението, аз усещах ръцете й на лицето си. В момента, в който я погребаха, това усещане изчезна...

- През 2003 година ти събираш най-близките й приятели в собствения си дом, за да отбележите 100-годишнината от рождението на Олга Кирчева...

- Поканих вкъщи, тогава вече живеех в “Овча купел”, Таня Масалитинова, Стефка Кацарска, Луна Давидова, Лиляна Шопова... Домна Ганева и Николай Бинев не можаха да дойдат, защото казаха: “Тошка, нямаме 5 лв. за такси! 2003 година тези двама големи актьори нямаха 5 лв. за такси да дойдат на честването на най-добрата си приятелка! Казах им: “Елате, моля ви се!”. Но те отказаха: “Няма да позволим ти да ни платиш таксито”. 

И не дойдоха. 

През 2008 година ги събрах отново за 105-ата годишнина на мама Оля. Стефка Кацарска си беше вече отишла. Дойдоха Таня Масалитинова, Катя Зехирева и Лиляна Шопова. Луна Давидова, за жалост, вече беше тежко болна... Никой в държавата не се сети за годишнината на голямата ни актриса!

- Беше много близка и с Таня Масалитинова, до последния й дъх. В интервюта пред мен тя често споделяше: “Господ ме наказва с този дълъг живот заради греховете ми! Искам смъртта, не ме е страх от нея!”. Защо говореше така, според теб?

- Не, няма грехове... Просто беше вече много уморена. А и всичките й близки приятелки вече си бяха отишли от този свят. Танечка беше широко скроен човек, руска душа, европейска аристократка. Тя не можеше да се вмести в тези наши простотийки, които ни заобикалят навсякъде.

Повече от 40 години бяхме приятелки. Не знам някому зло да е направила, когато е могла, е помагала. Тя среща на 50 години отново младежката си любов, англичанина Дик, и се омъжва за него. Зарязва блестящата си кариера и заминава при него в Лондон. Но там тя не може да живее без театъра. Дик й поставя условие да отиде в съветското посолство и да хвърли руския си паспорт, да остане само с английски. Но тя се страхувала, че ако остане само с английски, ще я водят “невъзвращенка” и това ще й отреже пътя към България! 

Дик много я притискал. Казваше: “Имах чувството, че някакъв сталинист е срещу мен!”. И си тръгва за България. 

Пристига тук, но всички колеги в театъра я отбягват. Бях на Рожен, но като разбрах, че Танечка се е прибрала, се обадих, че я чакам на Орлов мост. Срещнахме се, а аз - с един огромен букет! Тя се стъписа: “Тошка, какво правиш?”. Попитах я: “Защо, какво има?”. А Танечка се смее: “Всички бягат от мен, а ти ме посрещаш с букет!”.

Отидохме при мама Оля, а Танечка пак: “Оленце, виж я нашата Тошка, всички бягат от мен, а тя ме посреща с букет!” /смее се/ А мама Оля: “Защо, ти изненадваш ли се, как може да те посрещне Тошка?”. 

- Какви бяха последните дни на Таня Масалитинова?
- Таня не искаше никой да я вижда в това безпомощно състояние, преди да си отиде от този свят. Посетих я, за да й кажа, че Кева Апостолова иска да я снима за сп. “Театър”, но тя каза: “Не, Тошка, не искам никой да ме снима в това състояние!”. Два месеца преди смъртта й се видяхме. Тя си отиде от този свят на 31 май 2014 г.

- Не е за вярване, че Народният театър, където са извървели забележителния си творчески път тези актриси, отказва да приеме под покрива си изложбата, която си подготвила в тяхна чест?...

- Идеята за тази изложба е на Георги Митов – Гени от Класик FM радио. От февруари до юни месец чакам Народният театър да ме приеме! 

Помолих Краси Филипова, дъщерята на Саша Филипова, която работи в Министерството на културата, да ми помогне. Тя ми каза, че се е обадила на секретарката на директора на театъра Александър Морфов да занеса писмо. Занесох писмо, второ писмо, описах подробно какво предлагам. В началото на юни секретарката ми се обади, след като бях написала сърдито писмо, че е унизително за тях да моля да покажа такива личности! 

Нямали интерес! Дори не пожелаха да видят какво предлагам - Сашо Морфов подал оставка, ще бъде ли директор, няма ли да бъде... Чакайте бе, аз каква вина имам? Тогава Георги Митов – Гени ми предложи: “Защо не се обърнете към уредниците на галерията в зала “България” към Софийска филхармония? Оказа се, уредничката е една – Цена Бояджиева. Показаха ми я, пуши отпред. Не смея да я заговоря, като ученичка. Без малко ще ревна. Обяснявам й накратко, очаквам най-лошото.

А тя: “Спокойно бе, госпожа! Другиден можете ли да ме вземете да отидем у вас в “Овча купел” да видя снимките?”. Отиваме, слагаме белите ръкавици, защото иначе стават петна, и започвам да й показвам фотосите... Два часа! Накрая тя отсече: “Всичко ще покажем!”. Впоследствие разбирам, че е внучка на Златю Бояджиев... Тя самата е художничка. Голяма личност!

Разказах всичко на Пепо /Петър Петров – бизнесмен – б. а./, сина ми, но как да му кажа, че ми трябват пари?! Той обаче познава тези велики актриси от малък, и мама Оля, и Танечка, и реагира, без да се замисли за секунда: “Добре бе, майко, започвай! Аз съм зад гърба ти!”. Когато почина мама Оля, той, вече 18-годишен, пръв ми се обади и ме попита: “Майко, как си, чух по радиото за мама Оля!”. И той я наричаше така, както и дъщеря ми.

- Нарекла си изложбата “Те не са забравени”, но като че ли е точно обратното?

- Ивайло Караньотов, синът на Славка Славова, ми каза: “Тошка, нима още вярваш, че те не са забравени?! - Забравиха ги, и то много бързо!”.

Вчера разчистих гроба на мама Оля, имаше и едно дърво, което пречеше. Помолих да го отрежат. Това да не е Франция, държавата да се грижи за гробовете на големите си артисти?! Не ми се говори!... Светла, дъщерята на мама Оля, е във Франция вече втора година, защото синът й е там. Никой освен мен не минава на гроба на мама Оля.

Но наскоро ми казаха, че Пловдивският театър, който носи името на бащата на Танечка - Николай Осипович Масалитинов, проявил интерес към моята изложба. Ако решат да ме поканят, с удоволствие ще приема...