“Левски” дебютира на европейската клубна сцена цяло десетилетие след като идеята на големия френски спортен журналист Габриел Ано бе придобила реални очертания с началото на турнира за Купата на европейските шампиони. А първият мач на “сините” в този турнир (както и въобще в Европа) бе на 12 септември 1965 г. Треньор на “Левски” тогава е прочутият чехословашки специалист Рудолф Витлачил, който три години по-рано извежда националния отбор на Чехословакия до второто място в света на “Мундиал-62” в Чили.
По време на първия мач в Стокхолм времето е слънчево, но теренът е разкалян от падналия преди това дъжд. Това обаче не пречи на “сините” дебютанти да вземат инициативата в свои ръце и още в 8-ата минута Жоро Соколов бележи първия гол за “Левски” в историята на европейските клубни турнири. Сметката вече е открита! Домакините реагират като ужилени, упражняват натиск и с два гола на Нилсон (по един преди и след почивката) стигат до победното 2:1, което оставя много въпросителни за реванша в София. Съставът на „Левски” в този първи мач е: Бисер Михайлов, Ив. Здравков, Ив. Вуцов, Г. Георгиев, Малин Иванов, Г. Златков, Ал. Манолов, Ст. Абаджиев, Г. Аспарухов, Г. Соколов, Ал. Костов.
Зад кулисите на двубоя в Стокхолм
Години по-късно в разговор с мен Сашо Костов сподели: “Този двубой ще го запомня с нещо невиждано дотогава у нас. Щом пристигнахме на известния стадион “Росунда”, пред него беше пълно с леки коли, а когато влязохме вътре, видяхме, че на трибуните има около 400 - 500 души. С други думи - почти всеки от зрителите бе дошъл със собствения си автомобил. Този факт направо ни порази, защото през 1965 г. колите в България се брояха на пръсти. Що се отнася до мача, паднахме минимално, не без помощта и на съдията, и когато шведите дойдоха в София, вече знаехме с кого си имаме работа”.
Този мач обаче е известен и с един твърде куриозен епизод. Преди началото на мача в съблекалнята на “Левски” влиза посланикът ни в Швеция Лалю Ганчев, придружен от трима души охрана. Мислейки, че ще окуражи играчите, той им казва нещо от рода на: “Как е, момчета, спокойно!”. В същия миг треньорът Витлачил гневно го хваща за яката на шлифера, с който е облечен посланикът, и с викове “Вон, вон!” го изхвърля от съблекалнята. Настава конфузна ситуация, при която играчите обясняват на треньора, че това е българският посланик в Швеция. “Тука аз посланик!” - вика ядосано на развален българо-чешки език Витлачил. Въпреки неприятния инцидент след мача възпитаният Ганчев изчаква треньора и му се извинява, тъй като не е знаел порядките. “Няма нищо, всичко наред!” - свойски го потупва по рамото Витлачил и с това недоразуменията са изгладени. И днес подобен инцидент би бил доста неприятен, а в онези години можеше да има направо непредвидими последици, независимо от факта, че Витлачил бе чужденец. Затова и прави чест на посланик Ганчев, че не е взел случилото се твърде насериозно.
Що се отнася до Витлачил - един от най-успешните треньори на “Левски” в Европа - нека чуем за него мнението на Иван Вуцов: “Витлачил имаше голям принос за успехите ни. Той притежаваше огромен опит и неслучайно стана втори в света с Чехословакия през 1962 г. в Чили и втори на олимпийския футболен турнир през 1964 г. в Токио. Витлачил бе не само отличен специалист, при когото всяка тренировка бе различна, но педагог и тънък психолог. Бързо опозна характерите ни и умееше да ни мотивира и обедини. В минутите преди важен мач успокояваше предстартовата треска в Жоро Соколов и едновременно с това импулсираше и катализираше дремещия гений в Гунди. Беше истински пълководец с маршалски жезъл!”.
След загубата с 1:2 на летището в Стокхолм Гунди казва многозначително: “В София ще елиминираме “Юргорден” и ще минем в следващия кръг на турнира. Но защо трябва да чакаме реванша, когато можехме и тук да спечелим мача и да решим въпроса? Защо все така става - да разчитаме на победи у дома, за да компенсираме загубите навън? Който е силен, той побеждава и навън, така ще го уважават хората, така се създава международен престиж. Имам предвид реални възможности, каквито ние имахме срещу “Юргорден”. Още тогава, преди 36 години, в зората на европейското клубно участие на “сините”, гениалният футболист бе прозрял една проста истина, която е непреходна във времето.
„Герена” още помни този мач!
Всеки един от тези 30 000 щастливци, намерили място на трибуните на все още дострояващия се стадион в столичния квартал “Подуяне”, няма да забрави този ден - 3 октомври 1965 г., до края на живота си. “Герена” още помни този мач, а добрите стари съблекални пазят спомена за европейския дебют преди толкова много години. “Левски” играеше своя първи мач в Европа на своя клубен стадион. Хилядите, заели места и на площите, където нямаше още пейки, тръпнеха в очакване и мечтаеха в своя дебют “сините” да ги зарадват с победа и отстраняване на шведския съперник. Но това, което се случи в слънчевия октомврийски следобед, надмина прогнозите и на най-големите оптимисти. “Левски” просто помете “Юргорден” с 6:0 и тази победа бе най-внушителният успех на собствен терен в турнирите до 1976 г., както и най-голямата победа и досега в шампионския турнир. Ето и състава на „Левски” и движението на резултата в мача: Б. Александров, Ив. Здравков, Ив. Вуцов, М. Иванов, Г. Златков, Ал. Манолов, С. Николов, Ст. Абаджиев, Г. Аспарухов, Хр. Илиев, Ал. Костов. Голмайстори: 2:0 Аспарухов (13, 18), 3:0 Илиев (33), 4:0 Николов (34), 5:0 Илиев (47), 6:0 Абаджиев (58).
Вихреното начало просто зашемети тромавите скандинавци, които се чувстваха като слонове в стъкларски магазин и губеха ориентация при мълниеносните нападения на левскарите. А на върха на “синята” атака бе един вездесъщ Георги Аспарухов - Гунди, който пръв даде пример как трябва да се превземе шведската врата. С два виртуозни гола само в разстояние на пет минути пасивът от Стокхолм бе заличен и от този момент на терена имаше само един отбор - “Левски”! Публиката просто лудееше в моментите, когато Гунди отиваше да изпълни тъч, сякаш всеки от зрителите искаше да го докосне и да му засвидетелства обичта си. А после головете следваха своя логичен ход - нови две триумфални минути и 4:0 до почивката, а когато в 58-ата минута резултатът набъбна до 6:0, “сините” сякаш се смилиха над нокаутирания съперник и великодушно намалиха натиска. В края на мача съотношението на отправените към вратите удари бе 42:2 за “Левски”! А това 6:0 бе летящ шампионски старт за “Левски” в Европа, който удиви чуждите специалисти, защото бе постигнат срещу шампиона на страната, станала втора в света седем години преди това.
А тогавашният вестник “Футбол” писа:
“Левски” заслужава поздравление, че само в течение на 13 минути елиминира преднината на шведите от Стокхолм, а след 15 бе вече пълен господар на положението...
Снажните, но трудно подвижни шведи бяха извадени от равновесие, губеха ориентация пред отсечените подавания отляво и отдясно, пред неочакваните смени на места на “сините” нападатели... Един, два, три, четири гола бяха отбелязани в този разрушителен стил! Припомнете си резките пасове на Ал. Костов от левия и от десния фланг и безапелационните удари на Аспарухов, които не оставиха никаква надежда за вратаря на шведския национален отбор Арвидсон! Или комбинацията Николов - Илиев, която бе увенчана с топовен изстрел в движение. От 2:0 до 4:0 се дойде в продължение само на една минута. Трусовете пред шведската врата ни карат да смятаме, че “Левски” все по-уверено следва ефикасния маниер със смяна на ритъма. А можеше ли да не се стигне до паметното 6:0, след като канонадата от удари се поддържаше непрекъснато!...”
Румен ПАЙТАШЕВ
Все още няма коментари