Иван Здравков, десен защитник, респектиращ с твърдата си мъжка игра. И тъкмо по тази причина наричан от футболните запалянковци Джек Раби. С „Левски” три пъти шампион на България (1965, 1968, 1970 г.), два пъти носител на Купата на страната (1967, 1970 г.). За периода 1962 – 1971 г. има 161 мача със синята фланелка и 9 гола. Роден през 1942 г. Участник в не един звезден миг с отбора на „Левски”.
Потърсихме го за кратък разговор във връзка с юбилейните 50 години от първия официален международен мач на „сините” с шведския „Юргорден”. Тази годишнина се отбеляза на 10 октомври в София с мач между двата отбора. Иван Здравков
играе и в двата мача през далечната 1965-а
и с умиление си спомня за тези славни времена. Сега Иван Здравков е на 73 години и е сред най-колоритните членове на клуб „Над 55”. Желаем му още много години членство.
Иване, наистина ли бяхме толкова силни, че отстранихме шведския шампион „Юргорден” с 1:2 и 6:0?
- Силни, че бяхме, бяхме... И силата ни беше в колективната игра. Ето сега, ако ме питаш кой отбеляза за нас головете в София, не си спомням. Но помня с какво настървение и хъс играехме тогава. Специално с шведите бяхме си поставили задачата на всяка цена да ги победим. Всеки един от нас беше до крайност взискателен към себе си. А най-взискателен беше треньорът ни, чехът Рудолф Витлачил. Спомням си, че на почивката, след като водехме вече с 4:0, ни изгони от съблекалнята и не ни даде да пийнем глътка вода. „Хайде излизайте! Не се мотайте в съблекалнята. Искам ви всички на терена” – развика ни се Витлачил, като по този начин искаше да ни нахъса допълнително.
На какво ниво беше „Юргорден”, когато го победихте така убедително?
- Първо, трябва да припомня, че това беше 1/16-финал от най-авторитетния турнир на Стария континент – Купата на европейските шампиони. Шведите имаха отлично реноме в Европа, бяха записали победи срещу италиански, френски и германски тимове. Нека не се забравя, че
шведският национален отбор беше играл финал на Световното през 1958-а
Така че общо нивото на шведския футбол беше започнало вече да се повишава.
А как ви посрещнаха за първия мач в Швеция? Какво ви направи най-силно впечатление?
- Ами ние такава страна не бяхме виждали. Всичко беше чисто и подредено като на картинка. Удивлявахме се, но не се оставихме разликата в стандартите да ни зашемети. Просто играхме и постигнахме добър турнирен резултат – 1:2. Но много време измина оттогава, много вода изтече, спомените, естествено, избледняват.
Иване, с какво се занимаваш сега? Държиш ли се близо до футбола?
- Боледувам! То не бяха инфаркти, инсулти – какви ли не болести. Ти помниш каква канара бях като футболист, а сега съм 60 килограма. Следя моя любим отбор по телевизията и се радвам, че напоследък се съвзема. Ето сега, след толкова време, отново сме първи (към 10 октомври – бел. ред.). Радва ме играта на младите момчета от нашата школа, защото те налагат един нов стил, който има бъдеще.
Синът ти Антони Здравков като треньор на младежкия национален тим също налага един нов стил. Какво мислиш за него?
- Гордея се много с него, дано да успее. Ние сме едно футболно семейство и сме подготвени за успехи. Синът ми много старателно работи и вече си извоюва име в нашия футбол. Радвам се на успехите му.
Иване, как се бориш със скъпотията? Помагат ли ти от „Левски” – за лекарства, за процедури?
- Какво да ми помагат, като и при тях е финансова криза?! Преди години Батков беше организирал някакви помощи. Ама сега няма нищо. То, айде за помощи няма, но
един календар за 50-годишнината поне да бяха пратили
А те по тотопунктовете ги продават. Можеха поне за ветераните да се сетят.
То за ветераните винаги за последно се сещат. Но ти оздравявай и без календар. Убеден съм, че ще си спомнят за теб. Такива бойци, толкова предани на любимия футбол, не се забравят!
Красимир ПЕТКОВ
Все още няма коментари