Травма не спира Борислав Гидиков в Сеул

Борислав Гидиков е един от щастливците в българската тежка атлетика – печели олимпийската титла в Сеул през 1988 г., когато целият ни отбор е хванат с допинг и изваден от Игрите. Неговото постижение обаче си остава, както и златният медал в категория до 75 кг.

Гидиков е привлечен в мъжкия национален отбор лично от Иван Абаджиев. Като ученик в с. Мало Конаре хванал окото на треньор към пазарджишкото спортно училище. Постъпва там в 5. клас и само един срок, когато имал контузия в кръста, тренирал футбол. През другото време не се разделил с лоста и дисковете. В 10. клас е повикан в младежкия национален отбор, а от 1985 г. вече е в мъжкия при Иван Абаджиев. Първото му голямо състезание е турнирът „Дружба” през 1983 г., на което става 4-ти в категория до 67,5 кг, а година по-късно в Италия печели първата си световна титла за юноши. При мъжете освен олимпийското злато от Сеул има и световна титла (от Острава, Чехия, през 1987 г.), както и още 2 сребърни и 1 бронзов медал от първенства на планетата и на континента.

Тръгва за Сеул като резерва - 12-и в отбора. Само че неочаквано бързо се аклиматизира по време на 20-дневния лагер в Япония преди Игрите. Намира място в отбора като втори човек в категорията на Александър Върбанов (до 75 кг). 23-годишният тогава Борислав е един от оцелелите при допинг скандала с нашите в Сеул. „Спряха отбора след мен, но и аз треперих 24 часа - разказва Гидиков. - Не знаехме откъде идва. Хващаха ни през ден. Твърдеше се, че единият ден начело на комисията е германец, а на другия - руснак. Първия ден от състезанието Севдалин Маринов стана шампион, втория хвана Митко Гръблев, Стефан Топуров се класира втори след Наим Сюлейманоглу, третия ден нямаше нищо в пробата му. После излезе положителният тест на Ангел Генчев, само че стана ясно, след като бе минала нашата категория и аз бях спечелил златото.”

Винаги имал да сваля по 6-7 кг преди състезание. Така било и преди олимпиадата в Сеул. „Аз ги топя за един ден - непосредствено преди да изляза на подиума. Влизам в сауната и умирам”, твърди Гидиков. В Сеул доста се поизтормозил, защото сауната не била с дърва, а с електрически реотани. „Гърбът направо ми изгоря”, разкрива пазарджиклията.

Днес щангистът развива бизнес, но е благодарен и за държавната пенсия. „Държавата обърна заслуженото внимание на олимпийските си шампиони. По едно време, след 1989-а, започнаха да ни наричат мутри. И това е съвсем разбираемо – как да не станеш такъв, когато си блъскал в спортната зала години наред и след като излезеш от нея, и нямаш нито професия, нито хляб, нито препитание. Добре че държавата се погрижи за нас, иначе не знам какво щеше да стане”, завършва Гидиков.