Тато спасил Соколето от ЦСКА  

Бившият Първи Тодор Живков, освен че бил известен „хитрец” в политиката, успявал да лавира успешно и в спорта. Тато е имал не един, а цели два любими отбора, които са кръвни врагове в столицата и играят винаги на нож на терена. Един от най-известните факти за Живков е, че по принцип не е обичал футбола и не е бил особено голям фен на спорта.

Все пак обаче „Славия” и „Локомотив” (София) успяват донякъде да влязат под кожата на бившия Първи. От кой отбор е Тодор Живков, е често задаван въпрос по времето на соца. По документ Тато е привърженик на „Локото” – той е притежател на членска карта №1 на „железничарите”. По-стари запалянковци свидетелстват как шофьорът на Живков идвал всяка година в "Надежда", за да му плати членския внос.

„Той към футбола по-специален интерес нямаше. Обаче с проблеми на футбола обичаше да се занимава - какво да бъде, как да бъде. Изучаваше, интересуваше се и решаваше и тия проблеми. Веднъж от столичния „Локомотив” се изхитриха и по един повод му поднесоха членска карта на физкултурното дружество „Локомотив”. То тогава футболни клубове още нямаше. И оттогава насетне Тодор Живков се водеше локомотивец. А да дойде с мен на мачове, успях да го проагитирам само два-три пъти - понеже имаше някаква работа там. Това беше на някакви важни международни мачове. Лично той на футболни мачове не присъстваше и не ходеше", споделя бившият началник на кабинета на Живков Милко Балев.

През 1971 г. Тато разединява „Локомотив” и „Славия”, които две години по-рано са обединени в дружеството ЖСК „Славия”. "Този хибрид да се разтури незабавно", нарежда гневно Първия по адрес на "белите сажди". „Белите” от „Овча купел” са другият тим, с който е свързван Тодор Живков. Това става, след като на едно събитие държавният глава е помолен да облече фланелка на „Славия”. Веднага е фотографиран, а снимката е публикувана в родната преса.
Легендарен е случаят през 60-те години, когато големият актьор и заклет левскар Георги Калоянчев отива при Живков да моли за оставането на Георги Соколов в „Левски”. Голямата звезда на „сините” Соколето трябвало да замине войник и да играе при кръвния враг ЦДНА. По идея на Калоянчев се сформира комитет от видни личности, които да отидат при Първия и да уредят оставането на Соколов в „Левски”.
Калата, директорът на операта Илия Йоси­фов, актьорът Васил Мирчовски, земляк на Тодор Живков, и режисьорът Рихард Езра уговарят директора на театъра Константин Кисимов да оглави делегацията. Хитроумно съобщават в кабинета на Живков, че ще разговарят за всенародно честване на Васил Левски.
Кисимов чете приветствието към Живков: „Другарю Първи секретар на ЦК на БКП!", и изведнъж декламира: „Покровителю на спорта!". Това нещо го няма в текста, даден на Кисимов. Намръщен, Тодор Живков наостря уши и пак казва: „Ама вие за спорт ли, бе?".
Как да е, спасяват положението. Калоянчев взема нещата в свои ръце. Следват кафета, коняци, кока-кола. Левскарите убеждават Бай Тошо: „Соколов е наш, ние сме го отгледали, нека служи в армията, но да си играе в „Лев­ски”, не в ЦДНА!".
Кисимов пак се обажда: „То така бива, ама те тогава откъде ще си вземат кадри, а?".
Калоянчев скръцва със зъби на идола на театъра: „Мълчи, бе, затова ли сме те довели!". 
И за първи път в кариерата на Кисимов му отнемат ролята, защото не я е научил както трябва. А благодарение на Калата измолват благословията от Тато и Жоро Со­колов играе през целия си живот единствено за „Левски”.